СВОЕКÒРИСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Користолюбие; користност, корист. Разделението на партии у нас става повечето от неразбрано самолюбие и своекористие, а не от убеждение, че с този, а не с другий начин може да ся свърши еди-кое дело. Съв., СбПер. п II, 85. Ако от лицеприятие към някоя личност и към важното ѝ служение прощаваме посягателството на своекористието, то, сами подкладаме предателството на народните интереси. Г, 1863, бр. 11, 82.
– От рус. своекорыстие.