СВОЕНРÀВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на своенравен; несговорчивост, опърничавост, своеволие, своенравност. Тоя страх заседна в душата ѝ още първата брачна нощ, когато нейният Христо – прочут с голямата си сила и със своенравието си – по едно чудо не я изгони от къщи. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Познаваше Жеков почти от пет години, а той продължаваше да я изненадва със своенравието си. Д. Петрунова, МР, 433. Своенравието и безумството на жените са комай винаги единствените другари на хубостта им. Г, 1863, бр. 10, 80.
2. Проява, постъпка на своенравен; своеволие. – Не ви ли омръзна да вземате мерки? – пошегува се директорът над вечната разтревоженост на своя неспокоен помощник, който беше отскоро в операта и все още не можеше да свикне със своенравията на артистите. Л. Дилов, ОС, 306.