СВОЕОБЍЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Своеобразен (в 1 и 2 знач.). Ясно е, че византийският двор се уплаши, като видя таквоз бързо своеобично развитие на българската народност, на която главният двигател беше Симеон. Т. Шишков, ИБН, 182.
– От рус. своеобычный.