СВОЕОБРÀЗНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на своеобразен (в 1 знач.); специфика, специфичност, своеобразие. Тракийското общество продължавало да дава все още прояви на своеобразността на своята култура в целия си живот, но те особено силно се проявявали в религията и в култа към мъртвите. Ив. Венедиков, ТТМ, 71-72. Аз съм напълно убеден, че жените, по причина своеобразността на тяхната природа, биха въвели в държавния живот нещо ново. БД, 1909, бр. 12, 2.
2. Само ед. Специфичност, самобитност, оригиналност, неповторимост на произведение на изкуството, литературата и под.; своеобразие. Две неща главно налагат своя отпечатък върху творенията на художника и обуславят тяхната своеобразност – мирогледът и творческата му мощ. Б. Пенев, ССЕ, 70. Своеобразността на музикалното творчество на тоя народ [норвежкия] в песента, танеца и в инструменталното изпълнение е неоспорима. Х, 1919, бр. 10, 215.
3. Обикн. мн. Специфична, характерна особеност; своеобразие. Черно море, което крие толкова много непроучени от нас своеобразности, е възможност за контакт на България със света. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 218.