СВОЕРÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който се отнася до родното място, до родината. Макар в „Увода“ и да казва: „когато обикалях по всите своеродни болгарски села и градове“, Неофит преди написването на Землеописанието си не е посетил Габрово, а сведения за него добил от други. ИИДС, 1924, кн. 6, 97. „По причина на дълговременната подчиненост на Цариградското патриаршество това множество [населението на македонските епархии] забравило е, че оно имало е свои, независими архиепископи, своеродни духовни пастири и учители; даже и своята народност е забравило“. ОП, 1942, бр. 9-10, 425.
2. Своеобразен, особен, специфичен. Историята не навсякъде дава едни и същи резултати при еднакви, може би, подвизи, борби и домогвания. Таквоз особито, таквоз своеродно положение е създала историята и в европейския югоизточен ъгъл. ПСп, 1888, кн. 23-24, 719. Ето конституционните подвизи на радикализмът. На основание на тоя побойнически режим г. Каравелов увеличава данъците, въвежда патентно право и го прави по своероден начин. Съед., 1885, бр. 100, 1.