СВÒЖДАМ1, -аш, несв. (остар.); сведà, -èш, мин. св. свèдох, прич. мин. св. деят. свел, св., прех. Свеждам1; сводям. Уж с върше [дъбът] небото да мери, пък по цял ден свожда клони към нея [лозата]. П. Тодоров, И, 6. Утилитарната доктрина не дава никакво значение на мотивите на действията и всичките достойнства на постъпките свожда изключително само към следствията. Мис., 1902, кн. 5, 334. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Свекър Елени говори: / – Снао Елено, Елено, / я свождай клоне зелено, / отвръзвай люлка шарена. Нар. пес., СбНУ XVIII, 148. свождам се, сведа се страд.

СВÒЖДАМ СЕ несв. (остар.); сведà се св., непрех. Свеждам се; сводям се. Всичко се свождаше към това, че засега дружеството трябва да се ограничи само с изучване, изследване и обсъждане на въпроси из теоретичната и практичната област на възпитанието. УП, 1900, кн. 5, 384. Въпросът относително това кои права могат да се ползоват с правото на законна отбрана, свожда се всъщност към следующето: кои блага человечески могат да бъдат защитавани при законната отбрана. ЮСп, 1889, кн. 4, 151. Тъмно пурпурени рози / там се свождаха над нас. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 126.

СВÒЖДАМ2, -аш, несв.; сведà, -èш, мин. св. свèдох, прич. мин. св. деят. свел, св., прех. 1. Само несв. Юрид. Принуждавам или склонявам някого към извършване на полов акт с друг. Който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ст. Раданов, СМ, 263. По чл. 228 се осъжда онзи, който свожда към блудство или към съвъкупление лице, ненавършило шестнадесетгодишна възраст. К. Телбизов, ЛГП, 22.

2. Етногр. При традиционния български сватбен обред – събирам младоженците за първата им брачна нощ и им давам наставления, напътствия за акта; свеждам2. Ако е днес недела, а утре понделник и има малък праздник, младите се венчават от попа, но казва на свекръвата да не свожда младите тая вечер, защото у понделник има праздник. Д. Маринов, БОП, 161. Времето и мястото за развалянето на сватбеното знаме варират. Най-чести са случаите, когато го развалят след разбулването на невестата, но това става и веднага щом сведат новобрачните. Р. Иванова, БФС, 136. Щом ракията е готова, жената, която е свождала, повежда булката да черпи сватбарите, като първо поднася от нея на свекъра, свекървата. Д. Съботинова, С, 133.

3. Остар. Събирам домашни животни с цел заплождането им и получаване на потомство; съешавам. Пазете Моите наредби; не свождай добитъка си с друга порода. Библ. 1925, 133.

4. Остар. и диал. Събирам хора заедно, на едно място; свеждам2. През деня на 4-о число Сюлейман паша избира от цялата си армия 3000 души избраници, които свожда в особен тридружинен полк. Л, 1902, бр. 11, 250. свождам се, сведа се страд. Доста строго наказание се предвижда в нашия наказателен закон и за сводничеството в следните случаи: когато се свожда лице, ненавършило 16-годишна възраст. ЖГ, 1923, бр. 12, 1-2. В Гарван младото семейство се свожда от помайчимата. Д. Съботинова, 131. Тая заповед на попа се строго изпълнява: младите ще се сведат в понделник вечер. Д. Маринов, БОП, 161.

СВÒЖДАМ СЕ несв.; сведà се св., непрех. Диал. 1. Събирам се; сбирам се, свеждам се (Н. Геров, РБЯ).

2. Извършвам полов акт. // Само мн. Сношаваме се. – Нашта нация е друга, тяхната нация е турска и не са женим за тях. Не моаме [можем] да се свождаме. Например да пристане някое момиче от наште – ше има война. А. Пампоров, РВ, 182.


Източник: Речник на българския език (онлайн)