СВОЙ, свòя, свòе, мн. свòи, вин. и род. (остар.) свòего (само за лица от м.р.), дат. свòему и крат. форма (за трите рода и мн.) си, членувано свòя<т>, свòята, свòето, свòите и (разг.) свòя, свòйта, свòйто, свòйте, възвр. притежат. местоим. (1 л. ед.). 1. Който принадлежи по природа на субекта на действието, част е от него. Тя го погледна малко продължително със своите големи хубави очи. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15. Той свали калпака и отри потното си чело с опакото на своята длан. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Селската младеж [в Древен Рим], която чрез усиления труд на своите ръце едва се изхранвала, била привлечена в Рим от слуховете за щедрите раздавания на частни и обществени среди и предпочитала безгрижието на градския живот пред своя неблагодарен труд. Христом. ИСС, 541. Растенията заздравят със своите корени ронливата маса, задържат със своите клони пясъчните виелици. НТМ, 1948, кн. 1, 29. Котката се пак върна на първото си място, изтегна се наново на припек и няколко пъти подред се облизва и прехвърля от една страна на друга своята опашка!... БСб, 1907, кн. 1, 17. Цветята ни омаяха със своите прекрасни цветове. Своите коси. Своите устни.
2. За предмет, имущество, дреха и под. – който е собственост на субекта на действието. Петър се отдели, заживя в своята къща, но все още работеше при баща си. К. Петканов, БД, 12. Пантелей реши, че трябва да вложи част от своите пари в такава фирма, която има вземане-даване преди всичко с немския пазар. А. Гуляшки, ЗР, 40. Когато се навела да пие вода, при нея дошъл змей и ѝ предложил своето богатство, ако му стане съпруга. Ружа се уплашила, побягнала и настигнала семейството си, но не казала нищо за случилото се при кладенеца. Я. Христова, БТКИ, 182. Случва се таткото при живота си още разделя своето имущество на синовете си. СбНУКШ ч. III, 245. Отстъпи им част от своя двор. Δ Заметна детето със своя шал, за да не изстине. Своите ниви. Своята кола. Своята книга. ● Обикн. в съчет. със си. За подчертаване, че нещо е лична собственост на субекта на действието. На другия ден Ненко влезе вече в своята си къща. Т. Влайков, Съч. І, 21. Събраха се в Преспа търговци от всички краища на виляета, дойдоха и тия от Битоля, от които преди това и сам Ицо Бабулев бе купувал, за да пълни своя си магазин. Д. Талев, ПК, 118. // За домашно животно, домашен любимец – който се отглежда от субекта на действието. Спомням си как в постоянните ми разговори с някой селянин едни тъжаха за нивите си, за градините си, други за своите любими волове, крави и овце. П. Шатев, МПР 1934, 320. Индивидуалният начин на лов при дребния дивеч се състои в това, че ловецът ловува сам или със своето куче. Р. Царев и др., КЛР, 40.
3. Който е свързан с някакви отношения (роднински, любовни, приятелски, служебни и др.) със субекта на действието. Вазов като дете е чувал от своята майка, че България е най-хубавата страна на света. И цял живот е останал верен на майчината поръка. Е. Каранфилов, Ю, 134. Беров седна на нисък походен куфар и съсредоточено започна да изучава своите нови колеги. Д. Кисьов, Щ, 122. Те сами организираха събирането на помощи от своите познати и другари. Д. Кьосев и др., ИПВ, 456. В нейните ръце аз съм рано проходил и рано съм проговорил, така що тя ме считаше като свое чедо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено са свил на две дъги пред своята властолюбива жена. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Предложих му да доведе и своята съпруга. Своето семейство. Своят баща. Своите родители. Своята дъщеря. Своят брат. Своите роднини. Своята баба. Своята снаха. Своите близки. Своята любима. Своя началник. Своят шеф. Своите подчинени. // Който е сродèн със субекта на действието по силата на религиозен обред. Като предвиждаше светлото бъдеще на Константина, който беше едновременно знатен и умен, той [Теоктист] реши да го ожени за своята кръщелница. Цв. Минков, КМ, 15. Княз Борис, ръководен от известни верски и вътрешнополитически съображения, не придал тържественост на покръстването и дори сам получил кръщението тайно, като приел името на своя кръстник – византийския император Михаил III. Д. Ангелов и др., ИБ II, 215. Много пъти Иванчо успокоявал своя побратим и не давал му да погине без време. Л. Каравелов, РПМ, 287. Младоженците посещавали и своите кумове, за да се извинят, ако са ги обидили с нещо през изтеклата година. Я. Христова, БТКИ, 163. // Който участва в обща дейност със субекта на действието, споделя едни и същи идеи и цели с него. Невъзможността да се използват целогодишно някои номадски народи като наемници, несъмнено създава неудобство за българските владетели. Неведнъж, въпреки че държат стратегическа инициатива, те са принудени поради оттеглянето на своите съюзници да се откажат от настъпателни действия, а с това в крайна сметка да улеснят противника. П. Ангелов, СБНС, 158. Преследван години наред от османската полиция, той [Левски] е заловен, съден и обесен в София, без да предаде нито един от своите съратници. М. Нешков и др., Е, 183. Присъствието на читателя в почти всички Каравелови фейлетони е съвсем осезаемо. Авторът непрекъснато търси контакт с него, разговаря и спори с него, убеждава го, обяснява му разбиранията си, иска да го направи свой съмишленик. Ив. Унджиев и др., ХБ, 385. // В съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на субекта на действието. – Дряновските чорбаджии ме имат за свой човек. Не се месят в манастирските работи. Д. Марчевски, ДВ, 21. – Аз имам опит в тая област! А имам и свои хора, и то големи, важни хора в София. Н. Каралиева, Н, 63. Той смигна приятелски, с което искаше да каже, че са си свои хора и че трябва да се крепят. Г. Караславов, СИ, 72.
4. За народ, етническа група или друга общност от хора – към който принадлежи субектът на действието. Ботев се вглъбява в самото състояние на страдание и мъка като настояще, като факт, без да търси пряко неговите корени в трагичната съдба на родината, в контраста между славната история и робското настояще на своя народ. Ив. Унджиев и др., ХБ, 66. И Терес каза: – Сине на Кубрат, ти чу гласа на времето. Върни се при своето племе – тук винаги ще бъдеш чужденец, тук ще те забравят. А. Дончев, САСТ III, 119. Хан Аспарух бил признат за върховен владетел и се установил със своята дружина в Плиска. М. Нешков и др., Е, 164. За подпоручик Личев сведенията не бяха добри – не бе изостанал от строя, но бе водил своя взвод само формално, без никакъв жар и усърдие. П. Вежинов, ВРЗН, 107. Разказа пред своя клас преживяванията си по време на пътуването.
5. Който е роден или живее в същата държава, град, село и под., където е роден или живее субектът на действието. Той [министър-председателят] досега косъм не давал да падне от главите на своите сънародници. Хр. Радевски, Избр. пр III, 102. Априлов също има добродетелите на своите съграждани габровци и проявява дух на пестеливост. М. Арнаудов, БКД, 11. Влечеше го родното място, смяташе мелницата, която щеше да издигне, като голямо благодеяние за своите съселяни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 445. Особено значение за нашето Възраждане имат атонските и рилски изповедници и таксидиоти, които са влизали в пряко общение с народната среда не само за да учат, наставят, но и да будят патриотическо чувство у своите съотечественици, като им вдъхват обич към народността и езика. Б. Пенев, ИНБЛ I, 291.
6. Който се отнася до мястото, където е роден или живее субектът на действието; рòден. С присъединяването на хърватските земи унгарските крале стъпили трайно на балканска земя и превърнали своята държава в още по-важен балкански политически фактор. Хр. Матанов, СБ, 197. Според народния певец Огнянчо не посрамва татко си, продължава да върши подвизи, да се бие за народа и за славата на своята родина. Е. Каранфилов, Ю, 32. Който от войниците се хване, че е отхвърлил нашата християнска вяра, като се върне в своята земя и град, да се предаде на черквата. П. Петров и др., ХИБ I, 137. Той силно обичаше своя роден град. Δ Завърна се в своя роден край. Своето отечество.
7. Който се отнася до човек, който е роден или живее в държавата, областта и под., означени чрез субекта на действието. В някои случаи съществуват законови пречки за чуждестранния турист да напусне територията на страната – положение, произтичащо от правото на Република България да охранява държавните си интереси и интересите на своите граждани. Р. Рачев, ПТ, 214. Стопанската затвореност на отделните страни доведе до стремежа на отделните държави да се освободят от всякаква външна зависимост по отношение прехраната на своето население. ГВТУ, 1939, т. 11, 6.
8. Който принадлежи към институцията, учреждението и под., означени чрез субекта на действието. Нито една организация не е в състояние да контролира своите служители непрекъснато и изцяло. Д. Серафимова, ОУ, 322. Друг един недостатък у нашите индустриалци, който не е без влияние за слабата производителност на труда, е тоя, че те много малко се грижат за своите работници вън от работното време. П. Цончев, ИСМГ, 591.
9. Който се намира, разположен е в населеното място и под., означено чрез субекта на действието. През VI в. градът [Атина] загубва много от своите забележителности. Голяма част от художествените му ценности са иззети от Константинопол. Г. Бакалов, В, 162-163. При случая със Смолян става въпрос за нов център на стар град, който поради обстоятелството, че се развива на базата на няколко отделни селища, има редкия случай да изгражда своя център и околната му среда върху свободен терен. Ив. Никифоров, ТЦ, 121. Църквата привлича посетители със своята чудотворна икона на Св. Богородица.
10. Който е създаден от субекта на действието, част е от неговото творчество, от сътвореното от него. Известно е, че Христо Ботев внимателно е преработвал своите стихотворения, като при всяко ново издание е внасял в тях редица поправки. Ст. Стойков, БД, 369. В своето творчество и в теоретичните си статии Стефан Маларме свежда поезията на символистите до крайния предел на неясността, на звуковите ефекти, на отвлечената образност. Д. Митов, ЗЛПК, 140. От разказа на Козма личи, че богомилите били развили доста обстойно своите дуалистични възгледи и че отделяли много място в своето учение за обяснение на ролята и мощта на злата сила. Д. Ангелов, ББ, 99. Славейков избягва архаизмите дори и в своите исторически романи. ЛН, 1927, бр. 11, 3. Своята музика. Своето изкуство.
11. Който е присъщ на субекта на действието, отнася се до неговите качества, черти, особености. Прочул се със своята мъдрост и добродетелност, св. Софроний бил избран за патриарх на Йерусалим през 634 г. Я. Борисова, БЕ, 82. Невястата Панчова беше наистина много работна и пестовна и много добра къщовница. Със своя уред и със своята работливост тя си мислеше, че и у най-чорбаджийската къща да иде, нема да се засрами. Т. Влайков, Съч. II, 1963, 109-110. Царските погребения се отличавали със своята тържественост и пищност. Й. Андреев, ИВБЦ, 183. Поради своята важност въпросът се нуждае от спешно разрешаване. // Който е свързан с житейския път, преживяванията, чувствата, начина на мислене и под. на субекта на действието. С удивителна точност вижда един от дните на своята младост. К. Странджев, ЖБ, 85. Матьо обичаше Росинка истински. Обичаше я тайно, като се срамуваше дори да ѝ загатне за своята любов. Д. Ангелов, ЖС, 114. Познавам своя път нерад / богатствата ми са у мене, / че аз съм с горести богат / и с радости несподелени. Д. Дебелянов, С 1946, 72. Той търси смисъла на своя живот. Своето минало. Своят опит. Своето поведение. Своето мнение. Своите успехи. Своята вяра. // Който е присъщ, свойствен само на субекта на действието; собствен, своеобразен, специфичен. Центърът на града си имаше свой стил, особен. А. Гуляшки, МТС, 29. Спокойно или развълнувано, в зори или привечер, морето винаги има своя хубост, свое очарование. М. Николов, ПВ, 91. Изразяваше радостта си по свой начин. Δ Ръководи се само от своите си разбирания.
12. Който се извършва, осъществява от субекта на действието или с негово участие. Накрая Неофит решил да приеме чорбаджи-Вълковото предложение. Във връзка с това Зограф го съветва да поиска за своето учителстване в Пловдив 6 хил. гроша годишна заплата. Н. Генчев, ВП, 158. Когато по-късно Емил Лавеле през своето пътуване из Източна Румелия посещава Карлово, най-дълбоко впечатление му прави разказът за тия трагични дни от миналото на града. Ив. Унджиев, ВЛ 2007, 760. Сам Галилей е натоварен от Брехт с тежката мисия да тегли жестоките поуки от своята постъпка. „Аз предавах моето знание на властниците, за да го употребяват или да не го употребяват, или да злоупотребяват с него, както им е изгодно.“ М. Николов, МТХ, 167. При осъществяване на своята дейност администрацията се ръководи от принципите на законност, откритост. ДВ, 2007, бр. 88, 2. Своята работа. Своето дело. Своето посещение. Своето управление. Своите концерти. Своето духовно израстване. Своята сватба.
13. За език и под. – който е рòден за субекта на действието, на който общува субектът на действието. Крим е бил процъфтяващ регион, уникално преплитане на култури и традиции на съвсем различни народи, в който всеки си говореше своя език. Земя, 2017, бр. 55, 7. Известно е, че редица названия на градове, реки, планини и пр., които славяните възприели и видоизменили съобразно с особеностите на своята езикова система, са от тракийски произход. ТВ І, 55. Те [негрите] надавали невъобразими крясъци на своето сенегалско наречие. Св. Минков, ДА, 20.
14. В отговор на въпрос при почукване на врата, с който посетителят потвърждава, че е близък, родственик, съмишленик, а не чужд или враг. – Кой чука? – тихо попита той. – Свой – чу се тих глас отвън. М. Марчевски, МП, 19. – Отворете! – казва тихо. – Кой е? – Свой. Чуват се стъпки, вратата бавно се отваря. П. Вежинов, НС, 167. Какви ли ще са? Да не е някой от жандармерията. – Кои сте? – Тихо, тихо – рече мъжът, – свои сме. Кр. Григоров, Н, 173.
15. Като същ. своето и (разг.) свойто ср. Разг. а) Всяко нещо (вещи, имот, пари, земя и под.), което принадлежи или се полага на субекта на действието. С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме, та всеки своето да си знае. Елин Пелин, Съч. III, 21. Няколко дни по-късно младият човек отново остана без пари, но да си иска своето, бе нещо повече от изпитание. Д. Шумналиев, ПЛ, 16. Тя получи своето от наследството на съпруга си. б) Всяко нещо (територия, обичаи, разбирания, език и под.), свързано с родината, с родната земя на субекта на действието. Аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България. Ив. Вазов, ПЮ, 77. Политическото осиротяване е развило у тия хора необикновена любов и привързаност към своето. Стари традиции и обичаи се пазят най-строго. Й. Йовков, Разк. III, 180. Людски земи не щем. Българинът мре за своето. Ст. Мокрев, ЗИ, 142. Те [българите] почти всякога отдават по-голяма почест на чуждото, неже на своето. Ч, 1871, бр. 19, 589. в) Това, което субектът на действието смята за правилно и казва, изразява, поддържа като собствено мнение, убеждение. Не стигнаха до никакво разбирателство. Цене упорито държеше на своето, а Бодко се мъчеше да го склони. В. Ченков, СНД, 98. Баща му [на Фотинов] искал да го даде на абаджилък и силно настоявал на своето. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 622. Идеалистите се стремяха да прокарат своето, материалистите – тяхното. П. Шатев, МПР, 43. Те продължаваха да упорстват на своето и велегласно да твърдят, че този търг не само ще съсипе еснафа, но и ще убие окончателно човещината между него. Ст. Чилингиров, ХНХ, 169. След дълги разправии той постигна своето. г) Това, което е свързано с житейския път, съдбата, мислите и преживяванията на субекта на действието. – Не съм имала късмет в живота. – Защо, къзъм? Какво ти липсва? – Всеки знае своето, ябанджи. Г. Томалевски, МЧ, 285. Мъчеше се да развлече с нещо себе си, да залъже погледа си в цветя и треви, но напразно. Погледът му се плъзгаше, мислите му бягаха и унасяше се пак в своето. Ц. Церковски, Разк. III, 113. свои<те> мн. и (рядко) свой м. Разг. Хората, свързани с роднински или приятелски отношения със субекта на действието; роднини, сродници, родственици, близки, приятели, другари. Между разсилните той е най-стар, няма свои и спи тук самичък в една от задните стаи под стълбите. П. Тодоров, И II, 35. Всеки ученик от техния пансион си отиде при своите, при домашните си. С. Северняк, П, 21. Дойдоха и други роднини, съседи, близки на опълченци. Всеки питаше за своите, искаше да научи нещо. Г. Караславов, ОХ, 389. Без дом, без свой, ей тъй, самичък и отритнат. Никой не те приглежда. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 1971, 107. Рядко ще се намери семейство в Македония, което да няма свой в България. Лет., 1909, 132. Свой своего не храни, тежко и горко кой си го няма. Послов.
◊ Вземам / взема в свои ръце нещо. Заемам се изцяло с някаква работа, започвам изцяло да се разпореждам с нещо, да ръководя нещо. Много ще те моля, татко, да вземеш черковните и книжовните работи в свои ръце, за да не загаснат пламъците на славянското просвещение. А. Гуляшки, ЗВ, 420. През 1849 г. дружеството [Друштво српске словесности] се разделя на пет секции, като взема в свои ръце цялата научна дейност в Сърбия. М. Арнаудов, БКД, 20. Всяка коза на (за) свой крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да подчертае, че е независим от другите, че отговаря сам за собствените си постъпки. – Отче, не си прави труд, ние сме безбожници – обади се Борис. – Ти ще отговориш за себе си – обърна се наставнически свещеникът. – Всяка коза за свой крак. Г. Караславов, Т, 118-119. – Ако се получи някоя сцена? На тях [футболистите] няма да им сторят нищо – пък на мен – хоп, благоволи да освободиш мястото! – В такъв случай ще изстине и моето! – Всяка коза на свой крак! Др. Асенов, СВ, 62-63. За своя сметка. Разг. Лично за себе си, в полза или вреда на себе си. – Да знаете какъв изкусен майстор е той в тая област. Но за съжаление, той никога не работи за своя сметка. Наемат го като най-обикновен надничар. С. Таджер, ПНМ, 107. Ако лъже някой, за своя сметка лъже. Послов. Зная <си> своето (своята). Разг. Придържам се упорито към собственото си мнение, искания и под., без да се влияя от чуждото мнение или от опитите на другите да ме разубедят. Унесен от своята мисъл за хляба, Бальо не обърна внимание на Гиньовите думи. Той си знаеше своето. И продължи: – Един хлябът е от Бога. Ст. Чилингиров, ХНН, 92. – Каквото и да ми говориш, аз пак своята си зная. На тоя свят цял живот с камъни да ме товарят, всичко ще изтърпя, само да ми се роди едно дете. К. Петканов, БД, 159. Искам <си> своето. Разг. Налагам необходимото на някого (при подчертаване на неизбежността на нещо, независимо от каквито и да е обстоятелства). „Младост, какво да я правиш?... За нея няма мъки, няма войни, тя си иска своето.“ Ем. Манов, ДСР, 5. Най-после оздравях. Наново поех улицата и игрите. Животът искаше своето, а аз трябваше да му го дам. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 128. Меря със свой (своя) аршин. Разг. Преценявам нещо или някого само от собствената си гледна точка, едностранчиво, субективно. – Хората са егоисти, защото са нещастни. Ние и друг път сме говорили по този повод. – Не, Николо. Не мери всичко със своя аршин. Не мисли, че всички хора са като тебе. Р. Вапцарова, М, 195. На свой ред. Също като някой друг или нещо друго преди това. Само един ден след американския отказ и англичаните на свой ред отхвърлиха молбата ни, а след тях и прословутата Международна банка за реконструкция и развитие. Г. Готев, ПШ, 64. Самите троянци в своите спомени отнасят първата поява на Апостола в града им към 1869 год. Георги Димитров на свой ред твърди, че през втората си обиколка Левски, заедно с Христо Сяров, минал през Троян и се озовал в Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ 2007, 269. На своя глава. Разг.; По (от) своя глава. Диал. 1. По собствено решение, без да се вслушвам в чуждо мнение или без да питам някого; самоволно. Изглежда всеки на своя глава ще действа. Организация ли е това? Ст. Мокрев, ЗИ, 227. Ругаят те. Ходел си из Българско, вършел си нещо на своя глава. Бунтувал си селяните. Ст. Дичев, ЗС II, 357. Ако някой не припознай Централния революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му ся каже, но ако и то не помогне, ще са накаже със смърт. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. 2. Остар. Без съдружие с друг или под властта на друг; самостоятелно. Кога захвана да работи тоя занаят на своя глава, печели и повечко, отколкото ако би работил у другого. Й. Груев, Лет., 1873, 217. На своя нога; на свой крак. Диал. 1. Който сам изкарва прехраната си, има самостоятелно, независимо положение. Баба Милкана им остави бащина къща и бащини ниви непокътнати. А и Боньо с козарството си навъди цяло стадце, та стана сега на своя нога домакин. А. Страшимиров, ЕД, 122. Като гледаше навалицата, виждаше се, че поне половината от хората с празните чували допреди година-две са били и те на свой крак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. 2. Самостоятелно, по собствено решение. – Може да сте най-добрите. Само той няма да се дигне на своя нога, няма да подкара и работите тъй, както той си мисли. П. Тодоров, Събр. пр II, 347. На своя отговорност. Като поемам изцяло последствията от действията, постъпките си. За пръв път момчетата се сблъскваха с истинския сериозен живот, за пръв път вършеха на своя отговорност нещо важно. П. Вежинов, СО, 88-89. – Господин прокурор – започна тя, – защо не пущате децата ни от затвора? Той я погледна. – Нямаме още писмо – тихо каза той, – аз не мога да ги пусна на своя отговорност. К. Калчев, ЖП, 500. Обръщам / обърна в своя полза нещо. Разг. Променям нещата така, че да постигна благоприятен резултат. Андрич дори не се опитва да подражава речта на нито един свой герой. Това не е дефект на пластическите възможности на Андрич. Впрочем, дори и да е дефект, той го обръща в своя полза. Т. Жечев, ИЛ, 350. От своя страна. За подчертаване на това, че някой или нещо, вече споменати в текста, стават субекти на поредно действие от някаква логическа или друга последователност. Беба трепери като истинска милосърдна сестра над своя любим. От своя страна Буби се сърди на Беба, че не се облича в по-дебели дрехи. Св. Минков, РТК, 82-83. Всеки от трите отдела на корема се разделя от своя страна по на три области. Вл. Овчаров и др., АЧ, 42. Плувам в свои води. Намирам се в среда или в ситуация, в която се чувствам добре поради това, че в нея откривам познати за мен неща, с които съм свикнал. Човекът, който ми предлагаше този работен обяд, имаше закачлив поглед, наистина изключителна енергия, той умееше да преценява хората и ситуациите, личеше си, че се чувства удобно, че плува в свои води. Р. Йотова, Б (превод), 128. По свой образ и подобие. Книж. Съвсем, съвършено същият като вършителя на действието. По-късно той [Грашев] наблюдаваше момчето, искаше да го направи по свой образ и подобие в едно друго време. Д. Фучеджиев, Р, 97. Императрицата не беше успяла да моделира душата му по свой образ и подобие, макар той да изглеждаше на пръв поглед твърде послушен. К. Калчев, ДНГ, 100. По своя <си> ред. Нормално, естествено. Нека всяко нещо върви по своя си ред – това осигурява спокойствието в къщата. Д. Талев, ПК, 8. Баба скача назад, напред, а работата върви сè по своя ред. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 3. Своего рода. Книж. При уподобяване – за посочване на някакво сходство, на приблизителна еднаквост; един вид, нещо като. Тоя народ едва ли разбира какво върши. Той е преживял толкова много страдания в робството и е събрал своего рода мъдрост. Ем. Станев, ИК III и IV, 545. – Някои от вас гледат на дисциплината като на своего рода еснафщина. А. Гуляшки, ЗлР, 111. Спечелвам / спечеля на своя страна някого. Успявам да убедя някого да приеме моята позиция, да ме подкрепя в някакъв спор, разправия, конфликт. Тя следеше всяка стъпка на етървите си, донасяше му. И всичко това тя вършеше с дребни сметчици – да му хареса, да го спечели на своя страна. Г. Караславов, СИ, 186. Стоя на свой крак. Диал. Изкарвам сам прехраната си, имам самостоятелно, независимо положение. Дюкян ако има, в дюкяна ще чукат, коват, стържат и дялат калфите. Е, а чорбаджията (чорбаджия е всеки турчин, който стои на свой крак) – чорбаджията къде да върви, ако не в кафенето? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Тръгвам / тръгна по свой (своя) път. Заживявам самостоятелен живот, според собствените си разбирания и независимо от другите. Като стана управител, Самуил, който досега винаги беше вървял след някого, не се почувства самостоятелен и не помисли, че е израсъл да тръгне по свой път. А. Дончев, СВС, 155.