СВРЪ̀ХЗДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За материал, изделие, сграда и под. – който е извънредно здрав (в 6 знач.), устойчив, траен, значително превишава по здравина други подобни. Методът все още не обещава икономически предимства, но разработката на нови свръхздрави материали може да го направи перспективен за ядрената промишленост. СФ, 2011, кн. 4, 507. В наши дни се произвеждат синтетични влакна със специфични свойства: свръхздрави (3 – 4 пъти по-здрави от най-здравото ленено влакно), термоустойчиви. Хим. IX кл, 1989, 224. Свръхздрава сплав. Свръхздрав бетон.