СВРЪ̀ХЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Поет. Който надхвърля обикновените, земните, делничните прояви на нещо; изключителен, необикновен, неземен. И кога изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свръхземна обич – и обичта ги изгори с небесен пламък. Н. Райнов, БЛ, 209. Самите звуци от пианото ми се струваха необикновени – звуци от някакъв далечен, свръхземен свят. М. Кремен, РЯ, 586. Образите на негърските двойки са озарени от странна вътрешна светлина, която запалва в очите им фосфорната светлина на някакво свръхземно блаженство. Св. Минков, ДА, 26.