СВРЪ̀ХИЗОБЍЛИЕ, мн. няма, ср. Извънредно голямо изобилие; преизобилие. При това свръхизобилие на велосипеди чужденецът остава с впечатление, че холандците са не мореплавателен народ, а народ от колоездачи. Св. Минков, Съч. II, 219. Живеем във време, което едновременно познава свръхизобилие и тежка бедност, в която масово се умира от глад. ЛВ, 2012, бр. 24, 16. Свръхизобилие от информация.