СВРЪ̀ХИНТЕЛИГЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е много, извънредно интелигентен, значително надминава по интелигентност останалите; суперинтелигентен. Никой не се влюбва в Дара. Тя е свръхинтелигентна и ги плаши. Бл. Димитрова, Лав., 136. Избран от него, от Стамболов, Фердинанд обаче първоначално трябва да се е надявал на разбиране или дори на любов. Бил е жестоко излъган и сигурно се е почувствал неизказано наранен – представете си, моля: той, първокласният, изтънчен и свръхинтелигентен европейски аристократ е гледан с погнуса от един балкански парвеню. Ил. Тодев, Ч, 128.