СВРЪ̀ХКРЕДИТЍРАНЕ ср. Иконом. Кредитиране1, отпускане на кредити в много по-голям размер от предвидения или необходимия. Въпреки предпазливите мерки, които се прилагаха, все пак не можеше да се избегне едно, макар и незначително, свръхкредитиране. Ив. Георгиев и др., АБ (превод), 34. В групата на популярните банки свръхкредитирането беше много по-рядко явление. Обяснение за това трябва да се дири във факта, че самите нужди от кредити на кредитираните от популярните банки субекти бяха много по-малки. ГВТУ, 1941, т. 14, 165.


Източник: Речник на българския език (онлайн)