СВРЪ̀ХМОБЍЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свръхмобилен. От тях [романите] знаем най-общо за разрушителните последици върху децата от честото местене; от дезориентацията, от общата свръхмобилност, която се налага от индустриализацията. Цв. Петков, МЛ (превод), 88.