СВРЪ̀ХМОДЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е много, извънредно модерен, съвременен; супермодерен. Почувствах неизразима радост от нашата образцова действителност, която крие в изненадите си такава свръхмодерна система за залавяне на престъпници. Св. Минков, Избр. пр, 459. Свръхмодерната живопис е продукт на вкуса на една интелигенция отегчена и преситена. ЛГ, 1937, бр. 349, 3. Свръхмодерни технологии. Свръхмодерна апаратура. Свръхмодерна алармена инсталация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)