СВРЪ̀ХМÒЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е много, извънредно мощен (в 1 знач.), силен. Не трябва да се изключва и тази възможност, че квазарите може да са продукт на свръхмощни взривове, в резултат на които са възникнали най-първоначалните обекти от достъпната за нашето изучаване част от Вселената. НТМ, 1969, кн. 10, 34. Свръхмощно избухване. Свръхмощен удар.
2. За устройство, машина и под. – който значително превишава по мощност други подобни. Отново свръхмощни самолети хвърляха бомби над жени и деца, отново трещяха оръдия. П. Вежинов, ДМ, 26. Като си мечтаеше за бъдещето, той ту се виждаше водач на ракетен самолет, ту механик на подводница. Или пък стоеше пред ръчага на един свръхмощен локомотив, летящ като огнен змей в бурна и снеговита нощ. А. Гуляшки, Л, 507. Свръхмощни компютри. Свръхмощна кола. Свръхмощен лазер. Свръхмощен излъчвател. Свръхмощни военни машини.