СВРЪ̀ХНАДАРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много, извънредно надарен, талантлив, значително надминава по надареност, способности останалите. В античните религиозни предания вярата в сексуалната връзка между божествата и хората изгражда представата за появата на полубогове, каквито са свръхнадарените личности или героите. Г. Бакалов, В, 221. Свръхнадарени деца.