СВРЪ̀ХНАСЕЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Положение, при което населението на дадена територия или селище значително превишава по численост допустимото или нормалното. Свръхнаселението означава, че имаме много хора по сравнение с възможностите за живеене и за работа на тези хора. ГВТУ, 1939, т. 11, 127. Засега изобщо на земята няма свърхнаселение – има страни свръхнаселени, които не могат да изхранват жителите си, но има и такива, които произвеждат храни повече, отколкото е необходимо за населението. ВОВ, 1925, бр. 19, 4.