СВРЪ̀ХНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е съвсем нов, модерен, съвременен; супернов. Обменяните съобщения се четат от компютри, които прилагат свръхнови технологии и изкуствен интелект за разчитане на съдържанието им. Н. Ненов и др., НПС, 22.
2. Като същ. свръхнова ж. Астрон. Свръхнова звезда. Това е първата свръхнова, от която до Земята достига поток от неутринни частици. Причината е много проста: откакто се регистрират космически неутрино отпреди около четвърт век, не е избухвала свръхнова, която да е така близо, че поне малък брой от изхвърлените при избухването огромно количество неутринни частици да могат да попаднат на Земята. СФ, 1987, кн. 3, 22. В началото на март свръхновата достигна максимума на своя блясък и след това започна бавно да „угасва“. НТМ, 1987, кн. 10, 17.
◊ Свръхнова звезда. Астрон. Звезда с многократно увеличена светимост за кратко време вследствие на термоядрен взрив в ядрото ѝ, при който част от нейното вещество се изхвърля навън и образува газова мъглявина. Едната група хипотези свързва образуването на Слънчевата система с космична катастрофа, например приближаване към Слънцето на друга звезда или комета или взрив на близко разположена свръхнова звезда. Н. Косев и др., ИГХ, 8. Избухването на свръхнови звезди представлява гигантска неуправлявана термоядрена реакция. НТМ, 1968, кн. 10, 4.