СВРЪ̀ХСЕКРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За документ, оръжие, военен обект и под. – който се отличава с голяма секретност, засекретен е много дълбоко поради голямото му значение за националната сигурност, националните интереси на държавата и др. – Ако инженер Сапарев беше минавал втори път в конструкторското отделение, за да заснеме свръхсекретните документи, той не би сторил в никакъв случай две неща. Първо – не би оставил отключен железния шкаф. А. Гуляшки, ИК, 75. Постарах се развълнувано да му разкажа, че е под подозрение, че има опасност да бъде разстрелян като агент на българското разузнаване, че подозренията са резултат на някакви свръхсекретни донесения от България. Ив. Аржентински, Избр. пр II, 191. Задачата на екипажа е свръхсекретна. Поставена е от заместник-началника на щаба на Черноморския флот в Севастопол. Н. Недев, СО, 7. Свръхсекретен военен обект. Свръхсекретна информация. Свръхсекретна операция. Свръхсекретен проект.