СВРЪ̀ХСЕТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. За познание, възприятие и под. – който се получава или осъществява по начин, който надхвърля възможностите на човешките сетива. Считана за форма на свръхсетивно възприятие, телепатията често е свързвана с други паранормални явления като предчувствията, ясновидството. ПУ, 2008, бр. 6, 16. Свръхсетивно възприемане. Свръхсетивно познание.
2. Който е свързан с възприятия или познание, придобити по начин, който надхвърля възможностите на човешките сетива. Мистичният опит в най-широкия смисъл на думата е свръхсетивен опит, с който се постига знание за недостъпна чрез възприятията, сетивата, интроспекцията реалност. БСП, 2011, бр. 3-4, 71. Свръхсетивни способности. Свръхсетивна дарба.
3. Който се наблюдава и възприема по начин, който надхвърля възможностите на човешките сетива. Народният майстор не изобразява един конкретен и неповторим физически обект, а по-скоро идеята за него. При източнохристиянското изкуство тази особеност е естествен израз на неговия платоничен възглед за действителността: съществуват два свята – свръхсетивен, духовен, божествен, от една страна, и сетивен, материален, земен, от друга. ХК, 2004, бр. 4, 106.
4. Като същ. свръхсетивното ср. Познание или възприятие, което се получава или осъществява по начин, който надхвърля възможностите на човешките сетива. Кантовата естетика, въпреки поставената ѝ от автора задача и въпреки всички усилия да се изпълни тази задача, а именно да примири природата със свободата, сетивното със свръхсетивното, в края на краищата не осъществява своята цел и се оказва естетика много повече рационалистична, отколкото емпирична. И. Паси, ЕК, 33. Изследване на свръхсетивното.