СВРЪ̀ХСЍЛА ж. 1. Изключително, необикновено голяма сила (в 1 знач.), могъщество; суперсила. И тук предателството води до двубой, в който със своята свръхсила категоричен победител е войводата Алтанлъ Стоян, с два замаха на сабята си погубил цялата потеря и принудил противника да моли за милост. Вл. Демирев, ХМИ, 65. – Колесницата веднага запрегнете, сам ще предвождам войските си, ревеше извън себе болният цар. И в тоя миг царя като че доби свръхсили, седна на кревата, двама прислужници го подкрепиха и той излезе от стаята. ОВВТ, 1930, бр. 9, 68. Великанска свръхсила.
2. Свръхестествена сила. Бог е олицетворение на някаква свръхсила. Ст. Димитрова, ЕС, 101.
3. Полит. Много силна държава, която разполага с богати природни ресурси и отбелязва извънредно голям напредък в икономическата и военната област в сравнение с повечето други държави, което определя решаващото ѝ влияние върху международната политика; свръхдържава, супердържава, суперсила. Като бивш министър на финансите на него [Макмилан] пределно добре му е известно, че икономиката на Великобритания запада и че военната ѝ мощ никога повече няма да може да се мери с огромните арсенали на ядрените свръхсили. Г. Илиев и др., Д (превод), 525. Икономическа свръхсила. Военна свръхсила.