СВРЪ̀ХСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е много, извънредно силен, могъщ. Преди повече от две хилядолетия древните гърци бяха създали гиганта Антей и му бяха намерили достойно място в своите легенди. Много столетия наред, та и до наши дни, това име не извикваше никаква друга представа освен спомена за свръхсилния митичен мъж. НТМ, 1971, кн. 12, 28. Свръхсилна държава. Свръхсилен противник.
2. За явление, процес и др. – който е извънредно силен, проявява се, протича или въздейства с извънредно голяма сила, интензивност. Благодарение на свръхсилното увеличение и на скоростните центрофуги учените можаха да разпознаят, фотографират и измерят вируса. НТМ, 1973, кн. 6, 11. Свръхсилно магнитно поле.