СВРЪ̀ХСМЍСЪЛ, мн. няма, м. Книж. 1. Най-същественият, съкровен смисъл на текст, който е заложен в най-дълбоките му пластове. Те [майсторите на словото] търсят и постигат художествения свръхсмисъл на своята творба не в самите думи, а в тяхното съчетаване. П. Русев, ЕМ, 39. Чрез поредица от игрови двусмислици творбата гради своя свръхсмисъл, колебаещ се между реалност и приказка, действително и фантастично. ГСУФСФ, 1989, т. 82, кн. 2, 107.
2. Дълбок, екзистенциален смисъл на живота, на човешкото съществуване. И в себе си до капка си раздал / да дириш вечен някакъв свръхсмисъл – / а си загубил смисъла в света! Е. Багряна, Избр. лир. І, 209.