СВРЪ̀ХФЛУЍДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Физ. Свойство на някои вещества (хелий и др.) при понижаване на температурата до абсолютната нула да преминават през тесни процепи, капиляри и др. без вътрешно триене. Две от най-големите открития във физиката от първата половина на ХХ в. са тези на свръхпроводимостта и свръхфлуидността. При свръхпроводимостта през проводниците протича без триене електричество, а при свръхфлуидността по тънки капиляри протича без триене свръхфлуидният течен хелий. СФ, 1996, кн. 3, 145.