СВРЪ̀ХЧУВСТВЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на свръхчувствителен (в 1 знач.). Стеснявайки се от своята свръхчувствителност и интелигентност, тя е поет на живота, избивайки винаги в шега, в гримаса, в гротеска. Само за да не прозвучи сантиментална. Бл. Димитрова, Лав., 119. Ранният Яворов песимизъм твърде много се различава от песимизма в зрелия период на неговото творчество. Това различие обаче не е коренно. И в единия, и в другия случай изворът му е в свръхчувствителността на поетовата душа, която като че ли е носила от рождение страданието в себе си. ФП, 1940, кн. 5, 445.
2. Мед. Силна чувствителност или алергия към определени храни, вещества или външни въздействия. Някои организми имат повишена свръхчувствителност към отровата [на пчелите] и при ужилване може да се стигне до тежка алергична реакция, която понякога завършва със смърт. Ст. Младенов, ПП, 114. Причината за свръхчувствителността на някои организми към определени дразнители не беше известна. И ето, биохимията успя да докаже, че при голям брой явления на свръхчувствителност непосредственият фактор, предизвикващ реакцията на организма, е възникването на съединението хистамин. НТМ, 1968, кн. 10, 45. Свръхчувствителност към лекарства. Свръхчувствителност към глутен. Свръхчувствителност към студ.