СВЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; свъ̀ржа, -еш, мин. св. свъ̀рзах, св., прех. 1. Разг. Съединявам, кръстосвам и стягам краищата на въже, връв и др., като правя възел; връзвам1, завързвам2. Противоп. развързвам, отвързвам. Ръцете ѝ отслабват, отпущат се, не могат да свържат двата края на въжето. К. Петканов, X, 36. Свързаха те, както знаят, на връвите двата края. Ето люлката готова. Ран Босилек, ГГ, 173.
2. Разг. Стягам нещо с въже, връв и др. в едно цяло, във вид на вързоп, сноп и под.; връзвам1, завързвам2. Противоп. развързвам. Той подхвана въжето от другата страна, после се отпусна с коляно върху снопа, стегна го, преметна го леко и го свърза. И. Петров, НЛ, 255. Пъргав като орле, което вече пляска с крилете си – той [Момчил] биваше навсякъде: в ливадите, на нивите, където свързваха златните ръкойки в тежки снопи. З. Сребров, МСП, 29. И като дожънваха ниви, оставят по няколко от най-добрите класове, оплитат ги като косичник и свързват ги с червен конец. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76.
3. Разг. Обикн. със следв. същ. с предл. с. Връзвам няколко души или няколко предмета един за друг с въже, връв и др.; завързвам2. Противоп. развързвам, отвързвам. Сутринта мама ме среса на прав път и сплете грижливо косата ми. После извади от шкафа червената панделка на Ленчето и свърза с нея двете ми плитки. В. Бончева, АП, 5. Двамата вървят, свързани с едно въже. Бл. Димитрова, Лав., 51. Бързаше да приготви казана за ракия, да свърже свеслата отбрано грозде за зимъс и да тръгнат. Ем. Станев, ИК I и II, 89. Човекът я [мачтата] изтегли на брега и се отпусна отгоре ѝ, капнал от умора, но със светнали в доволство очи. Сега ще я среже на три части, ще ги свърже с въжетата и – отново на път! На път! П. Бобев, БЛ, 93.
4. Съединявам краищата на кабели, жици и др., като ги усуквам, преплитам. Свърза две оголени жички и пред смаяните погледи на момчетата така хубаво уви снадката с парче изолирбанд, че Васко чак подсвирна с уста. В. Ченков, СНД, 113. Той се измъкна от съборената землянка, изтегли радиостанцията, свърза скъсаните проводници и когато се опита да възстанови връзката, забеляза, че антената липсва. Рад., 1955, кн. 4, 3.
5. Прикрепвам нещо към друго или съединявам два или няколко предмета, като изграждам, създавам връзка помежду им. С поялника в едната ръка и с пръчка калай в другата свърза отпраното парче улук с тръбата. Б. Болгар, Б, 140. Свързваше арматурата, като оставяше парчета кожа по парещите от четиридесетградусовия студ железни пръчки. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 24. // Начертавам линия, за да съединя точки. Свържете точките и ще получите фигура. // Създавам електрическа верига между елементи и устройства. Нека свържем микрофона с източник на ток, като единия полюс съединим с въгленовия електрод, а другия с мембраната. Физ. VII кл, 1982, 75. Антенната бобина е свързана от една страна с антената, а от друга – с шасито на апарата. Рад., 1953, кн. 8, 16. // Създавам връзка чрез електрически кабел между два уреда. Свържи лаптопа с телевизора, ако смяташ да гледаш филми. Δ Свързвам принтера с компютъра.
6. Обединявам две или повече неща в цялост с определена подредба, ред; съчетавам. Думата какво не означава. И после тя е способна на хиляди превъплъщения и нюансирания – в зависимост от думите, с които я свързваш. СбАСЕП, 531. Свързвам думите в изречение.
7. За нещо – ставам причина две или повече неща да образуват една цялост с определена подредба, ред. Поради силите, които свързват молекулите, те притежават и потенциална енергия, която зависи от взаимните им разположения. Физ. IX кл, 1958, 11.
8. Обикн. с друго същ. с предл. с. За нещо – намирам се между две други неща, като ги съединявам или служа за преход между тях. Стените на залата са разчленени на два етажа посредством балкон, който обикаля по четирите ѝ страни и я свързва с прилежащите помещения. М. Бичев, АНВ, 124. През оста на вулкана минава неговият тесен канал (гърло), който свързва кратера с вулканското огнище, т.е. с огнетечната маса, която поддържа вулканската дейност. Геол. IX кл, 1951, 88. Напорните проводи служат да свържат водохранилището с помпата. Те се правят под формата на тръби и тунели. В. Геров, ПКВ, 113. // За мост, път и др. – минавам или се намирам между две селища, местности, държави и др. и правя възможно осъществяването на връзка между тях; съединявам. Тогава бил построен и един прочут мост на Дунава, който свързвал града със Сучидава на отсрещния бряг на реката. Ст. Михайлов, БС, 126. Пътищата, които свързвали града със съседните селища, минавали през градската порта. Т. Горанов и др., ПА, 26. Според преданията, някога по тия места минавал римски друм, който свързвал Бяло море с Дунава. Г. Мишев, НЖ, 17-18. Предполага се, че съществувала суша, която някога е свързвала Южна Африка с Индия и също е потънала като Атлантида. М. Марчевски, ОТ, 130-131. Жената огледа, доколкото можеше, главната алея – тая, която се виеше покрай Искъра u свързваше квартала със столицата. Д. Шумналиев, ПЛ, 7. Старопланинските проходи свързват Северна с Южна България.
9. Обикн. с предл. с. Предоставям техническа възможност на някого за осъществяване на разговор по телефон, чрез радиовръзка и др. Филип посегна, долепи телефонната слушалка до ухото си и помоли да го свържат с Радио София. П. Стъпов, ГОВ, 33-34. След малко секретарката го свърза със стоматологията. Обади се някой си Цветарски. Й. Попов, СЛ, 25-26. Председателят на селсъвета вече въртеше телефона и ругаеше телефонистката: – Защо още се маеш? Казах ти веднага да ме свържеш с началника на земеделието! Ст. Марков, ДБ, 365. – Погрешно са ни свързали! – тя млъкна и Влахов беше сигурен, че се усмихва – как ще ги свържат погрешно, когато телефонът беше пряк! А. Наковски, БС, 125.
10. Посреднича на някого при установяване на контакт, близки отношения с друг. – Не се страхувай от мене, ами виж, че ме свържи с вашите хора от съпротивата. Каквото мога, ще помогна. Ст. Марков, ДБ, 149. Сам Найден го свърза навремето с Хаджигенова, посредничи за много работи и сложи доста пари в джоба си. В. Геновска, СГ, 250. – Ще потърсим Цветана. Сега университетът е във ваканция и тя сигурно се е прибрала на село… Просто ще ме свържеш с нея. Д. Димов, Т I, 245.
11. Прен. За убеждения, чувства, вяра и др. – ставам причина за установяване на близост, общност, разбирателство между две или повече лица или др.; обединявам, сплотявам, събирам, сближавам. И прежнята им дружба, сърдечна и топла, в една минута се поднови и ги свърза. Ив. Вазов, Съч. XXV, 206. Той имаше врагове, но ония, с които го свързваше еднаквост на убежденията, опознаваха в него една светла и благородна личност. В. Велчев, СбЦГМГ, 259. Те [работниците] искаха да се съберат всички и да тръгнат заедно към площада. Някакво чувство за солидарност, развито и екзалтирано от партийните отговорници, ги свързваше в единна, мощна и заплашителна маса. Д. Димов, Т, 278. Но на много люде, види се, пò допадала новата вяра, която тайно свързва отроците, крепи ги в неволята, и следовниците на еретика поп Богомил се намножили. М. Смилова, ДСВ, 41. // Прен. За случка, събитие и др. – създавам предпоставки за установяване на близост, разбирателство между двама или повече души; обединявам, сплотявам, събирам, сближавам. Те двамата имаха сега обща тайна. Тая тайна ги свързваше и отделяше от другите. П. Вежинов, ДБ, 232-233. Колкото за французина, с него я свързваше едно ефимерно приключение при зимна обстановка в Баварските Алпи. Д. Димов, ОД, 77. // Прен. За роднинска, семейна връзка – обединявам членовете на семейство, род и под., включвам, присъединявам някого към род, фамилия и под. Враждите се забравиха, задушевно роднинство свърза всички тия хора, които сега еднакво страдаха, еднакво се надяваха и обичаха. Й. Йовков, Разк. III, 140. Роднински връзки го свързваха с най-силните търновски фамилии. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15.
12. Прен. Ставам причина за установяване на близки, сърдечни отношения или на брак между двама души. Изпитанията в трудовия живот свързвали хората и те били като роднини. Н. Хайтов, МЯ, 128. Разбира се, много по-късно аз успях да оценя правилно, дълбоко в себе си, какво необикновено щастие е било за мен близкото присъствие на тази наистина вдъхновена личност, с която съдбата ме свърза да живея и общувам всекидневно. И. Арнаудова, ЕТЖ, 11.
13. Прен. Обикн. със следв. същ. с предл. с. Ставам причина, обуславям връзка, обвързване с някого или с нещо. Гореше нашата къща. А колко спомени ме свързваха с нея! Сл. Трънски, Н, 287. Може би защото бях близък на това семейство, с което ме свързваха спомени от студентските години, аз дълго не вярвах на тази история и се опитвах да си обясня нещата като рядка игра на случайности. Г. Марков, ЗРБ, 253. – Какво Ви свързва с България? // Прен. Ставам причина, обуславям връзка между различни неща. Една малка книжка, четена с голямо увлечение повече от 40 години от децата и техните родители, свърза името на Берона с нашата история. М. Арнаудов, ЖТИ І, 75. Изключителната държавническа мъдрост и политическата прозорливост на княз Борис свързват съдбата на България и българите с християнството.
14. Прен. Със следв. същ. с предл. с. Установявам връзка, зависимост, обусловеност между две и повече събития, действия, факти или между личност и събитие, факт. Хората бяха научили, че тя [Станка] е ходила да изпраща Тъкачев чак на гарата, че той заминал някъде да се учи, но не се върнал вече. И те свързаха тези случки със слуховете за прескачане на плетове по никое време и за това, че са се срещали двамата в плевнята. Г. Караславов, ОХ, 394. Проницателните му другари, от които нищо не можеше да се укрие, свързаха тази му безвременна ревизия с предстоящите избори за народни представители. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 153. Възстановяване на старото приятелство изглеждаше невероятно, но като размисли, Кондарев свърза този факт с влошените напоследък отношения между него и Христина и това го смути. Ем. Станев, ИК I и II, 80. Свързват името му с атентата. // Прен. Съчетавам две или повече неща в хармония, единство. Изумяващо сполучливо са свързвали старите майстори постройките с природата. Търновските домове украсяват, осмислят и допълват пейзажа. Й. Радичков и др., ГСП, 131.
15. Прен. Със следв. същ. с предл. с. Установявам мислена връзка, сходство на предмет, идея с определена представа, мисъл, чувство и под.; асоциирам. В югозападните български земи русалийските игри се празнували в седмицата след Петдесетница. Изследователите свързват празника с култа към мъртъвците и го отдават на тракийското наследство. Й. Андреев, ВБ, 113. Както е известно, религията здраво свързва мириса на сяра с ада. НТМ, 1956, кн. 6, 29. Повечето хора свързват лятото с море и почивка.
16. Диал. Стягам някого с въже и др., за да му отнема възможността да се движи, да действа; връзвам1, завързвам2. Противоп. развързвам, отвързвам. Беицата слушаше и като позеленя, разтрепера се от яд и промени гласа: „Ти за това ли си дошла – да ме учиш на ум? Да не си баба на децата ми, аз знам какво да те правя, ама това ме въздържа; ще те свържат циганите у дирека и ще омокриш полите!“. Ц. Гинчев, ГК, 137. „Ако желаеш сам да послушаш песните на сирените, заповядай да та свържат о стълба на кораба и запрети да те не отвързват.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 103. Фанаха го, свързаха го, / свързаха го със синджири, / .. / Разсърди се Марко Краляв, / възвъртя са, възсука са, / че изкъса синджирите. Нар. пес., СбНУ XXVI, 138. // Диал. Стягам ръцете, краката на някого с въже и др., за да му отнема възможността да се движи, да действа; връзвам1, завързвам2. Противоп. развързвам, отвързвам. Камен се подвоуми за миг, отвори бързо вратата и излезе на двора. Усети веднага удар по рамото. Две силни ръце го вкопчиха, други две извиха неговите и след къса борба ги свързаха на кръста му. М. Грубешлиева, ПП, 66. Аз хванах да се противя и да викам, но всичко бе напразно, свързаха ми ръцете и краката за кревата и доведоха ходжата, който имаше да ме обрязва. Св. Миларов, СЦТ, 174. Уловиха ръцете на човека, свързаха ги с пояса му, гътнаха го на сламата и дръпнаха резето – дебел, железен прът. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 194. Ази са, тетьо, потирих, / потирих да не ма видят [хайдутите]. / Сега щат, тейко, да додат, / опък ти ръце ша свържат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 43.
17. Диал. Увивам кърпа, плат около рана, болно място и съединявам краищата във възел; връзвам1, превързвам. Противоп. развързвам, отвързвам. Свържи пръст, тръгни през село – ще чуеш хилядо церове. П. Р. Славейков, БП II, 109.
18. Остар. Завързвам1 (в 3 знач.). Аз ся не забавих да свържа сношения и със словесната част на общежителството, сиреч сприятелих ся с един стар монах, който държеше и книжарницата. Ч, 1871, бр. 10, 311.
19. Остар. Сключвам2; заключвам. Той прибърза прочее направо да свърже мирен договор с Тертера. Но Светослава задържа като заложник. Ив. Вазов, Съч. XIV, 57. – Султанът, късно е да мислим за това. Щом си започнал, друго не остава: свържи съюз със силите, противни на Баязид – има ги и ще ги има. В. Мутафчиева, СД, 64. Митьо: – Дядо, прости ме! Генко: – Хайде, целувай ръка. От днес натъй мир ще свържем с баща ти. Ц. Церковски, ТЗ, 91. На другият ден аз намерих Грема Кнокса, та го попитах готов ли е да свърже уговор с министра на полицията с един месячен бонефис, що би му дарил за пълен пасивитет на полицията към него и неговата дружина. Св. Миларов, СЦТ, 55. свързвам се, свържа се І. Страд. от свързвам. Ако се свържат въжета с различна дебелина, винаги по-тънкото се изхлузва. П. Недков, РПД, 39. Пръчките за садение откак ся отсекат, отребват ся една по една, па ся насекат дълги до 3 педи всичките равни и ся свързват на снопчета. Лет., 1871, 233. Алуминиевите проводници се употребяват главно във фабричното производство на електрически машини и трансформатори, където се свързват с хладна или гореща сварка. С. Христов и др., ССРМ II, 103. Ако на една карта се свържат точките, които имат еднаква деклинация, получават се криви, наречени изогони. Р. Христов и др., Г, 13. Релето е предназначено за използуване в асансьорите, но може да бъде използувано и в други уредби. Бобината му има две намотки, които могат да се свързват поединично, последователно, паралелно и противоположно. П. Дановски, ЕРРЕ, 31. Още от ранни времена представата за чая се е свързвала неразделно с Китай – родината на чайния храст. Л. Мелнишки, ПП, 36. Покачването на леталитета следва да се свърже с грипните епидемии. Л. Томов и др., СВВМ, 137. ІІ. Възвр. от свързвам в 3 знач. Пътниците бяха са свързали всички с едно дълго въже. Ч, 1875, бр. 6, 250.
СВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; свъ̀ржа се св., непрех. С предл. с. 1. За нещо – влизам във връзка, контакт или взаимодействие с друго или други. Посредством кората на главния мозък и чрез подкорието двигателният анализатор има възможност да се свързва с всички вътрешни органи. Н. Манчева, ЛФ, 21. Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации. Псих. XI кл, 53.
2. За нещо – образувам с друго или други цялост с определена подредба, ред; съединявам се. Едносрични неударени думи, които по ударение се свързват със следващата дума, се наричат проклитики: при мама, ще дойда. Л. Андрейчин и др., БГ, 16. Допълнителното изречение се свързва с главното с подчинителен съюз.
3. За нещо – намирам се във връзка, контакт с друго или други чрез нещо, което минава или се намира помежду ни. Долната челюст се свързва с черепната основа посредством става. Вл. Овчаров и др., АЧ, 58.
4. Осъществявам връзка, контакт с някого по телефона. Едит набира номера, свързва се церемониално от името на своя шеф със секретарката на отсрещната страна, секретарката на отсрещната страна се свързва на свой ред с шефа си и в резултат на целия този ритуал най-после съм в пряка връзка с търсеното лице. Б. Райнов, НН, 313. След като Сашо си отиде, той се свърза със Спасов. Макар да беше още началото на деня, оттатък се обади слаб, уморен недружелюбен глас: – Кой е? – На телефона е Урумов. П. Вежинов, НБК, 286. Семинарът бе започнал преди седмица, Марин получи няколко писма, веднъж се свърза по телефона, а втория път, когато я потърси, му отговориха, че номерът не се обажда. Ст. Поптонев, НСС, 152. // Осъществявам връзка, контакт с някого по някакъв начин с някаква цел. Овладявайки способа за безжична свръзка, радиолюбителите се стремяха да покрият все по-голямо разстояние, за да се свържат с най-отдалечените пунктове. И. Пандев, ТЙ (превод), 43. – Сега мобилизират полк, който ще замине на турската граница. Ще отидеш там... Допълнително ще се свържа с тебе. Д. Кисьов, Щ, 89. Майстор Томан излезе рано, за да се свърже с Емил Станев и да уредят препращането на Евгени в зимния лагер. Д. Ангелов, ЖС, 484. Ще се свържем по интернет.
5. Прен. Установявам взаимоотношения, връзки с някого, започвам да общувам, да контактувам с някого. Това умонастроение го [Чомаков] караше да се свързва с хора, които като него мечтаеха да повдигнат своето отечество. Така той влезе в кръга на полската емиграция. С. Радев, МБВ, 336. Животът в столицата непоправимо бе разглезил Катя. Тя се свърза с жени, които нищо не работеха, а само ходеха по модните магазини, разнасяха клюките, осмиваха себеподобните си. Кр. Кръстев, К, 40. – Вие ще заминете за Букурещ и там ще се свържете с българската емиграция. – Искате да ви докладвам какво вършат? Ст. Дичев, ЗС II, 276.
6. Прен. Влизам в любовни или брачни отношения с някого; обвързвам се. – А щастливи ли са тия жени, папа? Тия красиви жени, които са оженени за грозни мъже? Защо ми е на мен да съм красива, когато човекът, с когото ще се свържа, ще бъде отвратителен? П. Спасов, XлX, 393. С друга мерка мери секо нещо жененият човек, който се свързва со жена и челяд ражда и отглежда. Д. Талев, Съч. IV, 21. // Само мн. Влизаме в любовни или брачни отношения помежду си. На 4 октомври 1926 година Ирена Кюри и Фредерик Жолио се свързват чрез брак. Оттук нататък започва плодоносната съвместна творческа работа на съпрузите Жолио-Кюри. С, 1951, кн. 5, 183.
7. Хим. За вещество – влизам във взаимодействие с друго вещество и образувам съединение с него. Химични съединения също могат да играят ролята на алергени, след като се свържат с белтъците на организма. Н. Тонкин, НЗЛ, 40. При вдишване атмосферният въздух навлиза в белодробните мехурчета, през чиито тънки стени кислородът преминава бързо и навлиза в кръвта на капилярите. Тук той се свързва с хемоглобина на червените кръвни телца, като образува оксихемоглобин. Анат. IX кл, 1958, 88. Колкото по-твърда е водата, толкова повече алкални соли участвуват. Затова повечето проявители съдържат като добавка специално омекчително средство, което се свързва с вредните соли и образува химически неактивни съединения. П. Бърнев, П (превод), 56. В първата, светлинната фаза на фотосинтезата образувалият се при разлагането на водата активен водород, преди да се свърже с въгледвуокиса, дава няколко неустойчиви, силно реактивоспособни съединения. НТМ, 1962, кн. 4, 16.
◊ Две на (в) едно не свързвам / свържа. Разг. Живея в бедност, в недоимък, не мога да се замогна, да стана имотен. Преди Казакът никога не беше помислял нищо за своя хал, нито за хала на бедните. Той знаеше, че и светът да се провали, чорбаджиите ще си господарстват, аргатите ще им работят, а бедните селяни никога няма да свържат две в едно. Г. Караславов, СИ, 123. Свързвам / свържа възела на нещо. Разг. Слагам начало на нещо, заемам се със създаването на нещо. Свързвам / свържа двата края <на едно>; свързвам / свържа краищата. Разг.; Свързвам / свържа двата края на конеца. Диал. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства, с малко пари. – Катиният баща е трудоустроен по болест. А майка ѝ работи като чистачка. Едвам свързват двата края. Семейният им бюджет се ветрее като лентичките по моряшка барета. Р. Сугарев, СС, 133. – Откъде взема пари тоя народ. Ние със Спиро едва свързваме двата края. М. Марчевски, П, 150. – Как е с работата? Намираш ли? Ванко се зарадва на вниманието му и отвърна спокойно: – Криво-ляво свързвам краищата. М. Грубешлиева, ПИУ, 235. Без помощта на Голованова Алеко не би ходил ни в Париж, ни в Чикаго, а в София често не би знаял как да свърже двата края на конеца. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135. Свързвам / свържа името си с нещо. Книж. Оставам в историята с нещо. Не едно село в Добруджа стана известно през войната. Но Мустафа ачи свърза името си с едно сражение, необикновено по своя драматизъм. Й. Йовков, Разк. II, 211. Министърът на просвещението през 1923 г. г-н Ст. Омарчевски взе под свое покровителство нашето начинание и с това свърза името си с него. Д. Страшимиров, ВЛ I, 15. Свързвам / свържа ръцете на някого. Разг. Възпрепятствам или отнемам на някого възможността да работи, да действа свободно. – Слушай, гълъбче, няма да ни уплашиш с твоите параграфи. Ние на параграфите сваляме шапка, но когато се опита да ни свърже някой ръцете с тях, за да не можем да служим както трябва на народа, ние го пращаме по дявола. А. Гуляшки, МТС, 118. Ама ще кажете: трябва да стигнем европейците. Трябва. Но как? Като се научим да работим като тях ли, или като им донесем стоката тук и свържем нашите ръце? Ние, еснафите, мислим инак. Ст. Чилингиров, ХНН, 64-65. Свързвам / свържа съдбата (живота) си с някого. Книж. Омъжвам се за някого, оженвам се за някоя. Ти свърза с мен съдбата си, с мене осъдения, отверженика. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71. – Решил съм да свържа живота си с нея. – Съзнаваш ли всички последствия от тази крачка? Л. Станев, ПХ, 126-127. Свързвам си / свържа си торбичката. Диал. Отивам си, махам се.