СВЪРЗÒЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който служи за установяване на връзка между военни части, поделения и под. чрез телефон, радио и др. Студените зимни дни Свилен прекарваше ту в замъка, ту на бойната линия по свързочните възли. П. Вежинов, ЗЧР, 87. За извършената смяна на часовите разводачът докладва на началника на караула по свързочните средства на всеки пост и след завръщане в караулното помещение. ДВ, 2008, бр. 75, 78. Свързочен кабел.
◊ Свързочни войски. Воен. Специални войски, предназначени за устройство и поддържане на непрекъснато действаща връзка при бойни действия. До 1943 г. свързочните войски влизаха организационно в състава на инженерните войски и поделения. В. Крапчански и др., КО, 135.