СВЪРЗÒЧНИК, мн. -ци, м. Воен. Военен, който служи в свързочни войски. В стъкмения набързо щаб наистина идваха всякакви военни – пехотинци, матроси, артилеристи, кавалеристи, свързочници. С. Северняк, ВСД, 199. – Аз съм свързочник от немската противовъздушна станция тук – обясни той. – Днес получихме нареждане от щаба на дивизията да ви предупредим, че е желателно да се приберете в Кавала. Д. Димов, Т, 510.