СВЪРТÀЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Неодобр. Прикрито, замаскирано място за нощуване на хора, които са нарушили или не зачитат закона; укритие, убежище, гнездо, скривалище, леговище. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината, където всички овчари бяха негови верни побратими. Й. Йовков, СЛ, 49-50. Пътеката от хижата за върха минава покрай покрита с мъх скала – старото хайдушко свърталище Детелинова грамада. Тук бродели дружините на юначните войводи Богдан, Детелин, Дончо Ватах, Ангел и др. Хр. Енчев, К, 38. Кираджиите са хора решителни, с боен дух и смелост и понякога успяват да се противопоставят на нападателите. Местности, известни като разбойнически свърталища, са старателно избягвани или преминавани в големи групи и с голямо внимание. А. Гоев, НЗ IV, 191.
2. Неодобр. Място, където често се събират хора с еднакви убеждения, идеи, настроения, обикн. противоречащи на официално приетите; гнездо. София по онова време имаше нощни заведения – кабарета, барове, подземни вертепи, всевъзможни свърталища на хулиганствуващи безделници, богати прахосници на спечелени без труд средства. Мл. Исаев, Н, 237. Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище. Д. Талев, ЖС, 269. Там той бил арестуван от своето духовно началство, загдето бил преобърнал манастира на бунтовно свърталище, т.е. обвинили го, че приемал под стряхата на „Св. Никола“ царските душмани. З. Стоянов, ЗБВ I, 450. // Разш. Разг. Място, където често се събират хора с еднакви интереси, убеждения, идеи. Там [в Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници, музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Обществената безопасност се помещаваше тогава на ъгъла на „Леге“ и „Клементина“, отдолу е сега някакъв магазин за сувенири, навремето там бе кафене „Континентал“, свърталище на хумористите. Т. Боров, КЛ, 344.
3. Място, където живеят или се въдят диви животни, влечуги и др.; леговище, скривалище, обиталище. Тая гора беше завардена и служеше за охолно свърталище на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Ив. Вазов, Съч. XVII. 93. Чукарите бяха най-обикновени – кои покрити с трева, а някои се блещеха голи и озъбени, свърталище на змии и на всякакви гадини. А. Гуляшки, ЗВ, 172. Станил и Саулето хванаха пътечката под шосето, която вървеше към било Ходжовица. Оттам минаваше обичайното вървище на бракониерите за ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози. Н. Хайтов, ПП, 23-24. Изоставената градина била се превърнала в същинска гора и станала уж свърталище на порове и всякаква друга вредна гад. Б. Обретенов, С, 135.