СВЪРТÀЛО, мн. -а, ср. Диал. Свърталище. За Кара Кольо и за дружината на Индже войвода Г. С. Раковски пише следното: „Зренище е било тяхно главно свъртало, там са тъмници имали, дебели дървени клади, где са султански и аянски синове запирали“. Т. Пенев, СЛ, 267. Този проклетник кръвопиец Балабанджия дотолкоз се беше прочул, че куршум го не хваща, свърталото му беше в Арабаджиево. М. Кънчев, В 2006, 119-120.