СВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; свъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свъртя̀л, -а, -о, мн. свъртèли, прич. мин. страд. свъртя̀н, -а, -о, мн. свъртèни, св., прех. Диал. 1. Събирам, задържам, привличам хора или животни около, при себе си. Свъртял агата накрай селото под една върба селяните, застанал и той по средата и високо им обявил: – Ей, комшие, християне и мохамедане, има ли някой да са оплаче за нещо крадено, изядено или друго лошо? Н. Хайтов, МЯ, 49-50. На циганина не се вярвало, че може да настъпят някога такива дни в България. – Ех, да мога там да отида, но не сам, а с моите циганчета! Да си построя малка къщичка, да ги свъртам вечер около огъня. Е. Вапцарова, СМС, 189. – Току не познаваш ти, учителю, хората още... такъв си ни е народът: всеки пази чергата си... гледа да си е на страна... Ще видиш: утре е празник, а боя се, не ще свъртим и 50 души, за да се разправим с кмета. А. Страшимиров, А, 609. Макар че беше лятно време, тук понякога кръстосваха вълци. Дика стана много неспокойна, постоянно гонеше козите и все гледаше да ги свърти около овцете. Г. Караславов, ОК 1971, 5.
2. Изменям посоката на движение на някого или нещо; завивам2, възвивам, свръщам. Зимам багаж, товара мулето и на реката, там и мулето наближи брего, па са върне, аз – вика – па го свъртим, на два пъти. Е. Мицева, ННГ, 82. Свъртя коня, пойде на хладни механи. Н. Геров, РБЯ V, 138.
3. Отбивам се от пътя си, за да отида някъде или при някого; завръщам, наминавам, свръщам, свръщам се. Всички [момкови сватове] на коне. Спущат се в бясно препускане към колибите, където е момата. Та гърмежи, та преследване по гори и планини. След голяма умора ще свъртят в момковите колиби. П. Росен, ПГЗ, 227-228.
4. В съчет. със същ. хоро. Завъртявам2, залюлявам, извивам1 (хоро). Наистина сега те [празниците] не бяха шумни и тържествени като през мирно време, но все пак селото се раздвижваше и момите се мъчеха да свъртят хоро. Г. Караславов, ОХ, 395. свъртам се, свъртя се страд.
СВЪ̀РТАМ СЕ несв.; свъртя̀ се св., непрех. 1. Разг. Обикн. с отриц. не. Оставам известно време някъде, задържам се на едно място; застоявам се. Свърти се вкъщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и моето сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума! Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. От три дни вече дъщеря ми не се свърта у нас. Сутрин рано отива в стопанския двор, качва се на каруцата и заедно с чичо си Груд пренася сено от ливадите. П. Незнакомов, МА, 13. След излизането на съпрузите стажантът не се свъртя много в тясната задушлива кантора. Д. Калфов, Избр. разк., 367. Баба се не свърта вкъщи; тя шета ту вън, ту вътре и гледа да не откраднат нещо. Ил. Блъсков, С, 8. Аз често пътувам, почти не се свъртам тук.
2. Диал. Идвам, дохождам някъде. Мало и голямо ламтеше за тези хаджи-Пенюви обувки и кой отдето се свърти, при него отиваше да поръчва. Калфите се увеличаваха. Д. Немиров, Б, 81. На обед никой се не свъртя. Готвачката сложи баби Палки в самата ѝ стая. А. Страшимиров, ПР, 160. Той [качамакът] чакаше, сложен на софрата, като печено сугаре. Свъртяха се и мливарите, наклякахме около софрата по на едно коляно и забъркахме... Н. Попфилипов, PЛ, 15. Утре времето щеше да бъде хубаво. Рибарите щяха да идат за риба отрано. И в кръчмата нямаше да се свъртят много мющерии. П. Бобев, Кал., 31. Ка мя е майка раждала, / девят ся баби сврътяли, / та ми ся имя клавали. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 138.
3. Диал. С въртене се извивам; завъртявам се, завъртам се. „Дай ми я секирана, е рекло детето, ако сакаш да те внесам во вода!“ Рибата се свъртила со опашката, я подкренала ръчката от секирата и детето си я подзело. Нар. прик., СбКШ ч. II, 102.
4. Диал. Обръщам се (в 1 знач.). Тога той се свъртил пак кон пашата и со голем глас извикал пред свите и рекол: – Честити пашо! Пилето ти стоит, не е загинало! Нар. прик., БНТв Х, 150.
5. Диал. Превръщам се (в 1 знач.). Радостта ѝ ся сврътяла на жал. Н. Геров, РБЯ V, 138.
СВЪ̀РТА МЕ несв.; свъртѝ ме св., непрех. Разг. С отриц. не. Не съм в състояние да остана, да се задържа на едно място; сдържа ме. – Трябва да вървя. Не свърта ме, като помисля, че Котел е на ден път, пък седя, та се кумя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 528. Към края на отпуската вече не го свърташе вкъщи. Зажадня за работа, за общуване с хората. Ем. Манов, ДСР, 485. Иванчо са разхождаше по околните села. А колчем си наумеше за жена си, за детенцето си, за себе си, как стана, как отиде, как са тъй побърка, от мисъл нийде го не свърташе. Ил. Блъсков, ПБ II, 97. Не го свъртя во къщи веч съвсем, / и работата, подновена пак, / като обувка скъсана подритна / и се извърна той в несвяст от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158.
◊ Не ме свърта на едно място; не се свъртам / не се свъртя на едно място. Разг. 1. Изпитвам силно безпокойство, вълнувам се от нещо и чувствам необходимост да се движа, да изляза. Деяна не се свърташе на едно място. – Харсъзин!... Конспиратор!... Аз ще му дам да се разбере!... Ще види кого е заплашвал той! Г. Караславов, СИ, 161. Ще ида да се поразтъпча малко, че не ме свърта на едно място. О. Василев, Съч. II, 70. 2. С неспокоен нрав съм и чувствам нужда от непрекъснато движение, промяна, не мога да се задържа, да остана там, където се намирам, или на една и съща работа. – Ех, Кольо, та като син рожден ми е бил Живко. Нали беше сираче буйно, лудоглаво, не го свърташе на едно място, жалих го и на тежка работа не съм го карала. Р. Стоянов, М, 16. Крум не беше някой развейпрах, луда глава, не беше от ония, дето не ги свърта на едно място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. Няма да те (го) свърти къщата (селото и др.). Разг. Закана към някого, че ще му се случи нещо лошо, ще бъде наказан. Отнякъде излетя една ябълка, тупна свещеника по гърба и се търколи в краката му. Анадолеца се приближи до отец Изидор. – Хлапашка работа, отче... Ще узная кой е и селото няма да го свърти, поганеца. Ц. Лачева, СА, 9-10. Пара не свъртам; пара не се свърта у мене. Разг. Разточителен съм и необмислено харча. Как ще може да се облечеш добре, като пара не свърташ, като харчиш за глупости. Свъртам / свъртя <си> дом (гнездо, къща). Разг. Създавам семейство, домашно огнище. – Нали човек трябва да свърти дом, да отгледа деца. К. Петканов, ЗлЗ, 70. За нея [Султана] избраникът на дъщеря ѝ Рафе Клинче няма да свърти гнездо, той е чуждият, ябанджията, безродният. Тя предпочита да убие дъщеря си Катерина, отколкото да позволи тази абсолютно безизходна и нередна от нейна гледна точка връзка. В. Колевски и др., ОИБЛ I, 184. – Колко жени – мислеше си Галунка и имаше предвид и себе си, – смятат ги за некадърни да свъртят дом и къща, а те отпосле стават най-добри къщовници и най-добри майки. Й. Йовков, АМГ, 161.