СВЪ̀РТВАМ, -аш, несв. (диал.); свъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свъртя̀л, -а, -о, мн. свъртèли, прич. мин. страд. свъртя̀н, -а, -о, мн. свъртèни, св., прех. Свъртам. Напролет идеха джелепи за овни чак от Цариград и тук свъртваха огромните си стада, та на Болярево все оставяха 1015 лири за пасене. А. Страшимиров, ЕД, 75.
СВЪ̀РТВА МЕ несв. (диал.); свъртѝ ме св., непрех. Свърта ме.
СВЪ̀РТВАМ СЕ несв. (диал.); свъртя̀ се св., непрех. Свъртам се. – Той все тъй прави – начена тя, като се мъчеше да даде на гласът си плачевен тон; – не се свъртва никак вкъщи... да се не видеше... В. Друмев, Съч. I, 115.