СВЪРШÀВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Свършвам; свършам, свършувам, свършовам. Християнската черкова, като изпълнява свято и ненарушимо Христовата заповед, непрестанно свършава богослужение. З. Петров и др., ЧВ (превод), 4. От Русия дохожда някой си Нанов, който тази година свършава правото в Руският университет. Д. Страшимиров, АВ II, 474. свършавам се, свърша се страд. Имало още нещо да се свършава с чеиза. От Цариград трябвало да донесат морава матасария. Д. Немиров, Б, 112.
СВЪРШÀВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); свъ̀рша се св., непрех. Свършвам се; свършам се, свършувам се, свършовам се. Министерството мя известява, че занапред ща получавам полвин плата, защото не съм на служба ни при Черкаски, ни при главната квартира. Като додат московците в Цариград, моята тука работа ся свършава. АНГ I, 779. На юг Гагинов дол се загражда от един рът, който се захваща от Суха Коритна и се свършава с Голямото Присое. БПр, 1900, кн. 10, 67.
СВЪРШÀВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от свършавам и от свършавам се; свършване, свършане, свършвание, свършание, свършуване, свършоване, свършевание. След свършаването на Божествената литургия ротата заедно с народа потегли за площада „Цар Борис“. СИ, 1915, бр. 6, 4.