СВЪ̀РШАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от свършам и от свършам се; свършване, свършаване, свършвание, свършание, свършуване, свършоване, свършевание. Задължителното учение да се простира до свършането на прогимназия. ЖГ, 1918, бр. 11, 3.
