СВЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. с предл. с. Върша, извършвам нещо докрай, довеждам някаква работа, дейност до края; завършвам2, довършвам, привършвам, приключвам, направям. Като свършим орането – ще легна и три дни няма да се вдигам. А. Гуляшки, МТС, 231. Бръснарят ловко ги [ножиците] премяташе в ръцете си. Най-после той свърши с подстригването. Д. Спространов, С, 17. // Прех. Слагам край на нещо; завършвам2, приключвам. С тези думи свърши разказа си Стойчо. Ал. Константинов, БГ, 16. Щом свършихме обеда, дъждът престана и небето се разясни. Ив. Вазов, Съч. XV, 157. И често Иван Белин свършваше веселбите си така, че когато късно през нощта тръгваше да си ходи, краката му вече не го слушаха. Й. Йовков, ВАХ, 157-158. Тя обича страшно много вариациите и затова започва и свършва винаги концертите си с някакви уж брилянтни етюди. Св. Минков, ДА, 37. // Непрех. Завършвам нещо, слагам край на някаква работа, занимание, разговор и под.; привършвам, приключвам. – Хайде да свършваме, че мене и други работи ме чакат – изрече севастократорът натъртено и твърдо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 189. – Ха сега лягай да спиш! – каза весело чичо Митьо. – Аз като свърша, ще те събудя. И. Петров, ЕР, 38.
2. Прех. Върша, извършвам, направям нещо. Искаше да прегледа книжата си и да види няма ли и друга някоя работа, която също можеше да свърши. Й. Йовков, Ж 1945, 36. Какво аз свърших за народа? / За себе си нещо ли сторих? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Нищо не успях да свърша. Δ Дойде да види какво сме свършили.
3. Непрех. За работа, дейност, събитие и под. – стигам до своя край; завършвам2, приключвам, привършвам, привършвам се, свършвам се. – Не знам – сви рамене Слав. С това разговорът за двамата пътници свърши. Г. Караславов, ОХ, 253. Късно след полунощ празникът свършва. Пътниците се прибират с викове и песни в кабините си и на палубата остават само празни маси с недоизпити чаши. Св. Минков, ДА, 46. Щом свършила службата, той се прибрал без сабя и заживял като всички останали. Й. Радичков, В, 199. Войната свърши. Δ Играта свърши. // Непрех. С предл. с. За дейност, събитие и под. – стигам до своя край по някакъв начин; завършвам2, приключвам, свършвам се. Кого тя повече обича? Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой. Елин Пелин, Съч. II, 120. Те [споровете] избухваха внезапно, разгорещяваха се и най-често свършваха с псувни. Ст. Марков, ДБ, 7. Напоследък доста бракове свършват с разводи. Δ Мачът свърши с победа за гостите.
4. Непрех. За време или за период от време – стигам до своя край (след което започва да тече друг период); минавам, приключвам, изминавам, отминавам, преминавам, изтичам, свършвам се. Зимата свърши, настъпи пролетта. Г. Караславов, ОХ, 378. Щом свърши учебната година, Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Работното време беше свършило и някои от тях [лекарите] събличаха белите си престилки, други миеха продължително ръцете си над порцелановите мивки. Д. Ангелов, ЖС, 40. Мъгливите, смръщени мартенски дни като че ли няма да свършат никога. Н. Фурнаджиев, МП, 77. Времето за отговор свърши. // За период от човешки живот, възраст и под. – минавам, приключвам; изминавам, отминавам, преминавам, изтичам, отивам си, свършвам се. Внезапно детството свършило. Синът на Хамилкар Барка трябвало да получи закалка във военните лагери, в походите срещу врага. Е. Калудиев и др., А (превод), 54. Най-тъжният сезон за мен е есента. И реалната есен, и другата, защото свършва младостта. Идва старостта, а тогава не знаеш какво ще се случи. Т, 2009, кн. 1-3, 41. // За човешки живот – стигам до края си. Не идеше ли то [спокойствието] от някаква скрита увереност, че няма да се самоубие, че животът му няма да свърши дотук? Л. Дилов, АЧ, 289. Нима това е сетният ми час? А досега то беше само труд и мъка... Малко се поуредих, и то животът свърши... М. Петканова, П, 167. Животът не свършва на петдесет. // За буря, дъжд и под. – отминавам, преставам, спирам. Гъстите редици изминаваха, но пороят не свършваше. Ст. Дичев, ЗС I, 167.
5. Непрех. Казвам всичко, каквото съм искал или каквото съм си наумил; млъквам. – Сега, ако искате, обесете ме. Човекът свърши. Съдът се оттегли на съвещание. Елин Пелин, Съч. VІ, 152. – От кое време те чакат с нетърпение и жена ти, и детето ти, а ти дори не ги забелязваш. – Свърши ли? – попита сухо Симеон. А. Гуляшки, ЗВ, 384. Нона едва го дочакваше да свърши, и започваше сама да говори. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Но да свърша. Мен се ми се чини, че работите ще се променят. Ив. Вазов, Съч. VI, 17.
6. Прех. Използвам, употребявам докрай нещо, цялата наличност от нещо (средства, материали и др.); изразходвам, изчерпвам, изхарчвам, привършвам. Минаха през три-четири български села, закупиха още добитък и свършиха парите си. К. Петканов, ЗлЗ, 210. – Здрасти – каза той още веднъж на всички, – извинявайте, ама съм си свършил цигарите. Изглежда обаче, че лошо съм попаднал. – Вярно е – каза Антон, – тук няма пушачи. Я. Антов, КДД, 32. Когато дядо Либен свършвал своите махмудии, то той отивал пак по печалба. Л. Каравелов, Съч. II, 40. Щерка ѝ вече не трябва да мисли за майка си, а да си гледа либето, новата майка и новия баща, за да ѝ бъде добре. Да се сговаря с махалата, че утре огън ще ѝ потрябва, хляба и солта ще свърши – да има отгде да поиска. БНТв VII, 21.
7. Непрех. За средства, материали и др. – изчерпвам се, привършвам, привършвам се, свършвам се. – Докато телефонът даде връзка, докато пратят хеликоптер, горивото ни ще свърши! – извиква Дара. Бл. Димитрова, Лав., 290. – Днеска изпод носа ми свършиха едни ботушки. Полски. В. Пламенов, ПА, 15. Навсякъде публиката харесва добрата постановка и добрата актьорска игра. Различното е, че в големи градове като Москва, Лондон, въпреки че има много театри, билетите свършват светкавично. Класа, 2009, бр. 622, 20. Ежедневните пиршества изчерпали много бързо хранителните припаси в замъка. Не останала капка зехтин, вино или арак, нямало нито брашно, нито кафе, нито захар, свършили и осолените агнешки бутове. Л. Гоцева, СТ (превод), 61. Захарта свърши, купи един пакет. // За сили и др. – изчерпвам се, привършвам, привършвам се, свършвам се. Изтощена от глад и мъка, тя задянала последната си рожба, но силите ѝ свършили, паднала с нея над пътя и не могла да я носи по-нататък. СбБПГ, 20.
8. Прех. Изработвам напълно, докрай някакъв предмет; направям, завършвам2. Петър Джумалията свърши новите дрехи на чича Митуша, но той пък не замина. Й. Йовков, АМГ, 153. Тати не ми даде друга работа, когато свърших обувката. Той само я взе от ръката ми, прегледа подметката отстрани, дялна я два-три пъти и я сложи отпреде си. Ст. Чилингиров, ХНН, 88.
9. Прех. Оформям окончателно литературно, художествено, музикално или др. произведение; завършвам2. Вероятно бе свършил благополучно писмената си работа. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6-7. „Аз [Вазов] останах и до днес тука (в Одеса) по разни причини, а главното, защото исках по-напред да свърша романа, за който ти загатвах в писмото си.“ М. Арнаудов, ДЗББ, 281. Кой знае – може би картината, която току-що свърших, ще получи висока оценка от журито и централно място в предстоящата изложба. С. Северняк, ВСД, 105.
10. Прех. Изпълнявам докрай някакво музикално произведение, игра, танц и под.; изкарвам2. Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара. Ст. Загорчинов, ДП, 118. // Прех. Прочитам до края книга и др. Легнах по корем и пак четох, докато свърших романа. Г. Константинов и др., КГК, 14. Когато четецът свърши книгата, най-различни чувства се преплитат в душата му. АПС, 1938, кн. 1, 141.
11. Прех. и непрех. с предл. с. Разг. Унищожавам, убивам, погубвам някого. Смирашев смънка нещо, за да се оправдае, но офицерът отметна назад фуражката си и се приповдигна заканително. – Млък! Предател мръсен! Млък или ей сега ще те свърша! Г. Караславов, Избр. съч. I, 396. – Имаше дясно крило, а сега го няма. – Защото те дойдоха, нападнаха ни и ни свършиха. А. Гуляшки, ЗВ, 512. „С тази войска [царицата] ще смаже непокорните боляри в Овечко. Свърши ли с тях, ще свали от престола мъжа си и сама тя ще зацарува от името на малкия Михаил.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 316. – Аз такива подлеци не мога да търпя. Ще му кажа, че искам да поговорим навън! И ще свърша с него. П. Стъпов, ЖСН, 131. // Прех. Ставам причина някой да умре; довършвам. Ако те пожалят германските куршуми, гладът ще те свърши. Д. Добревски, БКН, 84. – Ще го свърши охтиката, сиромашкия – каза братовчедът. Д. Фучеджиев, Р, 30. Веднъж казвам на Кира: – Тая майонеза ще ме свърши! – Защо? – Боли ме стомахът от нея. – Има си хас – вика той – да си хванал някаква язва! Н. Хайтов, ДР 1969, 59.
12. Непрех. Разг. Преставам да живея; умирам, загивам. – Ти не се плаши, сине… Наша Катерина свърши, бог да я прости. Д. Талев, ЖС, 411. Саша не издържа, получи остро възпаление на дробовете и за десет дена свърши. А. Гуляшки, ДМС, 143. Милица се хвърли върху му, задърпа го, завика, но той вече беше свършил. Д. Немиров, БЛ, 62. От време на време тя [дивата патица] ставаше за храна. Не да се наяде, както би трябвало, а колкото да не свърши от глад. Д. Цончев, ОТ, 141. // Непрех. Разг. С предл. с, в, на или в съчет. с обстоят. пояснение. Приключвам живота си, умирам по някакъв (обикн. неблагоприятен) начин. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 83. Животът му [на Фридрих Лист] през последните години протича в разочарование. Той свършва със самоубийство в 1847 г. Кр. Григоров, ИИУ, 278. Сър Френсис вече пътувал за своята далечна Англия. Впрочем това не било толкова носталгична мъка, колкото напълно обяснимо желание да покаже на стария си преподобен баща на какво е способен обесникът, на когото той още от най-ранно детство предричал, че ще свърши на бесилката. П. Незнакомов, РПО, 142. Това писмо Киров чете и на жена си. Тям преди и не хрумваше, че Коце може да свърши лошо. А. Страшимиров, А, 131. – Урсус, инат човек, брей! Аслъ, какъвто бащата, такива се метнали и синовете... Но зле ще свършите. П. Михайлов, МП, 59.
13. Непрех. Стигам до своя край в пространството. Тая кръв и вълчите стъпки го заведоха до каменната кариера. Тук дирите свършваха. Й. Йовков, ВАХ, 125. Земята ни е малко. Тъкмо се увлечем от работата, и нивите свършват. К. Петканов, СВ, 24. Изведнъж елите свършват и пътят става равен. Ст. Станчев, НР, 81. // Непрех. Обикн. с отриц. Нямам край. Стоян вдигаше и спускаше мотиката, а царевичният ред не свършваше. В. Попов, Избр. пр, 39. // Непрех. С предл. до, при, пред, на и др. Стигам, простирам се до някакво място; свършвам се. От прозорците се виждаше просторният залив, който свършва до нос Галата. П. Славински, МСК, 61. „До началника на групата строители. Да се предвиди в общия план една главна улица, двадесет стъпки широка, която да започва от източната порта и като преполовява града и пресича квартала на дворците, да свършва пред западната порта с един голям пазарен площад.“ А. Гуляшки, ЗВ, 64. Следите свършваха при потока. Δ Белегът минаваше през челото му и свършваше над дясното му ухо.
14. Остар. В съчет. с клас, училище и под. Завършвам2, изкарвам2. Ти идущата година свършваш акушерство, а аз свършвам педагогическия факултет. Ив. Вазов, Съч. ХI, 131. Когато Нона свърши гимназия, макар положението на Манолаки да беше вече разклатено, той я изпрати да учи нещо в Швейцария. Й. Йовков, ЧКГ, 10. – Остави я! Калпазанка... Едва свърши втори клас. – Дай ѝ само дантели да плете и любов да върти. К. Калчев, ЖП, 249. Завиждаха на връзката ѝ с Пешо Манафов, защото той не беше прост работник, а образован, свършил техническо училище. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. // Изкарвам докрай учебните занятия за определен ден или година. – Щом е хубав денят, свършат ли училището, [учителката] повежда ги [децата] на къра, на зелено. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 69. – Кога ще свършите училище, та да пишем на баща ти? – Още малко, мамо – към Петровден. Г. Караиванов, ЮМ, 77.
15. Остар. В съчет. със същ. грях, предателство и под. Извършвам, сторвам. Аз исках добро да направя, а то какво излезе… Зло свърших и на себе си, и на добрия човек. К. Ламбрев, СП, 18. Той биде предаден, и от един поп! / .. / На кого ръката не благословия, / а издайство свърши, и гръм не строши я. Ив. Вазов, Съч. I, 172.
16. Остар. Навършвам, изпълвам. По Великден тя току-що свърши седемнадесет години и почна да се момее. Елин Пелин, Съч. III, 95. – То, Петричке, не се плаща само за работата, ами и за годините. – Че и за годините да е – шеснайсе ще свърша на Богородица. Г. Караславов, С, 10. свършвам се, свърша се страд. Тогава аз мислех, че най-голямото щастие е да знаеш езици, да се свърши университет. Ив. Кирилов, Ж, 73.
СВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; свъ̀рша се св., непрех. 1. За дейност, работа, събитие и под. – стигам до своя край; привършвам се, завършвам2, приключвам, привършвам, свършвам. Разговорът се захвана с новините от България и се свърши с игра на карти. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Бързо и навсякъде се разнесе слухът, че е сключено примирие. Изглеждаше, че тоя път войната наистина ще се свърши. Й. Йовков, Разк. I, 93. Когато вечерята се свършваше и всички се прибираха по стаите, Кондо оставаше сам. Д. Немиров, Б, 36-37. Кажи ѝ, че между нас всичко се свърши. Ще заведа дело за развод. М. Грубешлиева, ПП, 288. // С предл. с. За дейност, събитие и под. – стигам до своя край по някакъв начин; завършвам2, приключвам, свършвам. Работата се протака дълго време и се свърши с един компромис. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. Понякога тия реплики се водеха кръстосано цели часове и не еднаж се свършваха с остри караници. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, но всичките му буйства се свършваха с много изпотрошени шишета и чаши. Й. Йовков, ПК, 34.
2. За време или за период от време – стигам до своя край (след което започва да тече друг период); минавам, приключвам, изминавам, отминавам, преминавам, изтичам, отивам си, свършвам. Чувствуваше, че се е отдръпнал и затворил в себе си. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. В. Геновска, СГ, 239. Свършваше се краят на есента. Елин Пелин, Съч. III, 75. – Брее, няма да се свърши този проклет студ! – тупаше той с цървулите си на прага и духаше в шепите си. Г. Караславов, С, 226.
3. За средства, материали и др. – изчерпвам се, привършвам се, привършвам, свършвам. Боеприпасите почти се свършиха. Д. Линков, ЗБ, 124. Брашното и то вече се свърши. Ц. Церковски, Съч. II, 231. Прибра се бай Колю в селото си, настани се в една изоставена къща в крайнините и докато да се огледа, парите му се свършиха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 245. Свекървата пак шета неуморно от ранна сутрин до късна вечер из цялата къща и все се тюхка за нещо: ту въглищата се свършили, ту комините се запушили. Св. Минков, РТК, 168. // За възможности, сили и под. – изчерпвам се, привършвам се, привършвам, свършвам. Тука силите му се свършиха, коленете му се подкосиха и той се отпусна на тревата. А. Гуляшки, ЗВ, 281. // За голямо количество от нещо – изчерпвам се, свършвам. – У-у, да те вразуми господ, синко! Нима в толчаво село се свършиха момичетата, та си зел да дириш чак от Златица! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 42. Хаджиев: – Нима са се свършили добрите хора на света! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. „Мъж!... Любов!...“ – викаше тя и блъскаше глава в пясъка. Организмът се умори, сълзите се свършиха, уталожиха я. Г. Стаматов, Разк. II, 81-82. // Обикн. с отриц. Нямам край; свършвам. Дядовите Станчови приказки не се свършват. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Ала мъките на Свиленка не се свършиха. Ходеше парцалива, сукманчето ѝ беше кръпка връз кръпка. Кр. Григоров, И, 24.
4. С предл. до, при, пред, на и др. Стигам, простирам се до някакво място; свършвам. Улицата се свършваше до Великовия кладенец, отдето друга улица завождаше към мегданя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 84. Те поприказваха още, после жените си тръгнаха и Шибил ги придружи чак до там, гдето се свършваше гората и започваше полето. Й. Йовков, СЛ, 9. Брегът край скалите се свършва и дълбока вода лиже подножията на скалите от двете страни. Ал. Константинов, Съч., 102.
5. Безл. Обикн. във възклицателни изречения – за подчертаване на това, че нещо приключва, завършва. Усещаше се [Ирина] уморена и печална, но изпитваше странно чувство за свобода, сякаш беше доволна, че смъртта на баща ѝ я беше отървала от тираничната му потискаща власт. Свърши се! Д. Димов, Т, 301. – Свърши се! Дадох си имотеца! – Вай! – изхлипа жена му само веднъж. Н. Каралиева, Н, 131. – Свърши се то. Няма я Сарандовица, няма го хана. Й. Йовков, ВАХ, 104. Банката, в която си бях вложил спестяванията, фалира умишлено и – свърши се, край на мечтата. Г. Белев, КВА, 302. // С предл. с. За подчертаване на това, че някаква дейност приключва, завършва. – Свърши се вече с моето учителствуване... дотука беше! – въздъхна издълбоко уволненият учител. Г. Русафов, ИТБД, 213. Мишо лежеше затоплен под дядовия си кожух, но мисълта му беше долу в новото бяло училище, където за първи път утре щеше да стъпи неговият крак. Свърши се вече с овчарлъка. А. Каралийчев, ТР, 5.
◊ Да ти се свършат конците. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Скоро да умреш. Ах, да му са свършат конците. БНТв ХІІ, 566. И хорото се свърши. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че някаква работа е траяла много малко време. Светът няма да се свърши. Разг. Не е фатално (при изразяване на примирение с някаква неизбежна случка, събитие). – Голяма работа. Един сиромах като мене щял да умре, светът няма да се свърши. Й. Йовков, ЖС, 67. „Ех, синко, познавам, че скоро ще умра. То, гдето ще умра, как и да е: всякой ще умре и с мене светът няма да се свърши, но страх ме е, като съм много греховен, и не зная на какви мъки ще бъда на онзи свят и къде ли ще ме хванат у пъкъла!“ Христом. КМ II, 189. Свършва ми се / свърши ми се царството; свършва се / свърши се моето царство. Разг. Преставам да бъда в благоприятно положение, да бъда облагодетелстван или привилегирован. – Тате, тяхното царство се свършва вече. Пет пари не давам вече за тях! Той наистина се радваше, че германците губеха. Ем. Коралов, ДП, 162. Свършвам / свърша живота (дните) си. Разг. Умирам. Мамарчев подготвя по-късно едно въстание в Търновско, но поради издайство попада в ръцете на властта и свършва живота си на заточение в Мала Азия. Г. Бакалов, Избр. пр, 136-137. – Дядо попе, искаме да ударим камбаната! – Кой е свършил дните си? К. Петканов, МЗК, 86. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра, може би, в чужбина аз. К. Величков, ПССъч. II, 129. Свършвам / свърша по ноти нещо. Разг. Върша, правя нещо много точно, с голямо умение и внимание. Ганчо: – Къде изчезна? Работа щяхме да вършим. Герчо: – Свърших я по ноти. В. Нешков, П, 153. Свършвам / свърша с краката си нещо. Разг. Неодобр. Правя нещо много лошо, крайно небрежно, нескопосано или повърхностно. Свършвам / свърша със себе си. Самоубивам се. Агентът с подпухналото лице, който изтезаваше политическите арестанти, чупеше ръцете им и ги мъчеше с електрически ток, не бе имал сила да свърши със себе си и бе молил като влечуго за милост. Д. Димов, Т II, 341. Аз познавам един човек, който не можа да понесе разорението, предизвикано от куп глупости, предателство и вероломство, и свърши със себе си. Д. Митов и др., ЗЛ, 226. Свършвам / свърша я (работата) като кучето на нивата. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой направи нещо друго, а не това, което се очаква от него. Марин се прибра рано. Щом го чу да захлопва портата, Стамена знаеше, че ще го види празен. Така си е, не съм ли с него, свършва я като кучето на нивата! – помисли си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 289. – Изтървах кутийката в морето! – Сега я свърши като кучето на нивата. А. Каралийчев и др., ПСН II, 67. Свършва се / свърши се с мене; свършено е с мене. Разг. Обречен съм, чака ме неминуема гибел. Двамата кръстосаха погледите си само за секунда. „Свърши се с мене!“ – прочете Евгени в очите му. Д. Ангелов, ЖС, 268-269. – Помислих, че се свършва с мен. М. Гръбчева, ВИН, 328. Местният лекар обявява състоянието му за нелечимо. Тази прогноза предизвиква силна тревога у него. „Бях изумен и ужасен от думите на лекаря. Свършено е с мен, рекох си.“ Н. Шипковенски, Я, 211. Свършил двата края в <и> средата. Разг. Ирон. Употребява се за изразяване на недоволство, че е незавършена започнатата работа или че е пропиляно време, без да се свърши някоя работа. Свърши ми (ще ми свърши) работа. Разг. Послужи ми (ще ми послужи) нещо, беше ми (ще ми бъде) от полза някой. – Защо не вземеш сандалите, ще ти свършат работа. Й. Попов, БНО, 38. Погледнах към плячкаджиите. Продължаваха да изхвърлят ненужния за тях товар и преценяваха, но много спокойно, коя вещ ще им свърши работа. Оставиха облеклото, секстантата, компасите. Б. Априлов, Избр. пр IV, 412. Свърши <се> <тя> моята (твоята, вашата). Разг. 1. Загубих безвъзвратно всичко (сили, влияние, власт и под.), обречен съм. – Свърши се тя вашата, майко... Било що било... Сега по нов начин ще живеем. Кр. Григоров, Н, 45. Лихвите на Земеделската банка тази година не можа да плати. А струпат ли се – свърши се неговата, отиде. Г. Караславов, Избр. съч. I, 297. 2. Обречен съм, чака ме неминуема гибел. Тя – моята свърши… / Ще висна обесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Свърши <се> тя <тая (оная)>. Разг. За нещо, което няма да се върне, възстанови, което е безвъзвратно загубено. – Свърши се тя... – Коя се свърши? – като ужилен се оттласна Кара Фейзи и седна. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 229. – Свърши се тая! – рекъл овчарят. – Сега ти че си овчар, а я че съм игумен. Нар. прик., БНТв Х, 444. Свърших си (ще си свърша) работата. Диал. Умрях (ще умра). Свърших я. Разг. Попаднах в тежко, неблагоприятно положение, загазих (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност).