СВЪ̀РШЕК, мн. няма, м. 1. Последният етап от някакво действие, проява, явление или състояние; завършек, край. Една заран той преброи парите от месото за кой ли път и отиде в града на богородичния панаир. Нарочно закъсня, понеже на свършека добитъкът поевтинява. Г. Краев, СК, 33. Към свършека на този все еднакъв разговор Фатма чувстваше как раздразнението обхваща сина ѝ. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 430.

2. Последната част, последният момент на период от време; край. Към свършека на август той [Гоце] мина в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 226. Времето летеше, до свършека на деня стотнята трябваше да превали планината. А. Гуляшки, ЗВ, 161. – Какво бе, Панчо? Де ще останеш след Димитровден? – го запита някой негов акран при свършека на ратайската година. Т. Влайков, Съч. III, 92. – И заклевам се още, че всеки час от моя живот до свършека на дните ми ще бъде посветен на великото дело на освобождението! Д. Марчевски, ДВ, 44. Нощта превалява, от време на време / премине мъглата, наситена с капки / студени, прониква до кости... О, Боже, / ще има ли свършек нощта? Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 148.

3. Остар. Мястото, където свършва нещо; край. Зад свършека на акациите полето свети и зове. П. Росен, ВПШ, 16.

4. Остар. Завършек на живот; край, смърт. Защо тъкмо тази вечер усети страх пред свършека? Целият цивилизован свят е свидетел, че младият сръбски крал преживя много трудни минути до трагическия си свършек. Пряп., 1903, бр. 13, 2. // В религиозните представи на народа – завършекът на живота на земята; край. Много се говореше за свършека на света, за шествието на антихриста по цялата земя. Ем. Станев, А, 44.

Нямам свършeк. Разг. 1. За нещо – в много голямо количество съм. Вървяхме, а нямаха свършек тия пръснати по ръта на планината, сгушени под плочите си и слети със своите назъбени сенки каменни домове. А. Страшимиров, УШ, 30. После трите стъпала му се сториха, че са триста и че нямат свършек. Й. Радичков, ВН, 132. 2. За пространство – много голям, безкраен съм. На запад и от юг то [градчето] е оградено с ниски хълмове, а на изток от него се точат равни простори, които нямат свършек. А. Гуляшки, ДМС, 115-116. 3. За изразяване на досада, умора от нещо, което продължава непрекъснато, не се свършва. – Пуста работа, свършек няма! Бл. Димитрова, ПКС, 336. Ах, свършек няма тежкия гурбет! Хр. Смирненски, Съч. II, 197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)