СВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от свърша като прил. 1. За работа, дейност и под. – който е доведен до своя край. Сега не се помни добре, но тогава първенците викали няколко пъти кеседжия и се пазаряле с него да им пази селото, но до свършен пазарлък не е дошло. А. Страшимиров, ЕД, 61. Ако искаш свършена работа, свърши си я сам. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 14.
2. Разг. Извършен, направен. Еньо стоеше изправен пред едно престъпление, пред едно свършено нещо. Елин Пелин, Съч. I, 1972, 173.
3. Остар. и диал. Който е изработен напълно; завършен. Това е неизказаната тежка скръб на зидаря, пред когото внезапно рухва свършената великолепна сграда. Й. Йовков, Разк. III, 96.
4. Остар. и диал. За млад човек – който е напълно, цялостно оформен, изграден; завършен. Тя още не бе оставила игрите си, макар по снага да се беше източила свършена мома. Д. Немиров, Б, 114. Като вчера беше, а я гледай – мома свършена, израсте като фидана. Ц. Гинчев, ГК, 136. – Рачо, Рачо, господ добър ум да ти даде; а че засрами се бре, яли свършен ерген си станал, пък още като дете ходиш, та лудуваш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19. Попчето се облякло и станало свършен поп. М. Кънчев, В, 255.
5. Остар. и диал. За човек – който е изживял живота си, остарял, от когото не се очаква вече нищо. Нашите бащи, едва минали четиридесет години, се смятаха за свършени, стари хора. К. Константинов, ППГ, 201.
◊ Минало свършено време. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; аорист. В съвременния български език са напълно запазени и широко използувани (с някои изменения в окончанията) старите форми за аорист (минало свършено време) и имперфект (минало несвършено време). ГСБКЕ II, 1983, 37. Ако основната редица от глаголните действия на разказа са предадени с минало свършено време, всички допълнителни действия се предават с някои от останалите минали глаголни времена в български език. Р. Мутафчиев, СИВ, 28. Свършен вид (на глагола). Езикозн. Вид на глагола, който характеризира действието като цялостно, завършено. Формите за сегашно време на глаголите от свършен вид (прочета, поправя, налея и пр.) не могат да се употребяват самостойно, т.е. направо като сегашно време, но могат да се употребяват след съюзи, напр. да прочета, ако прочета, като поправя, щом налея и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. В други случаи глаголът чрез своята основа представя действието като цялост, ограничена и изчерпана във времето. Такъв глагол е от свършен вид, например: събера, извървя, дам, преживея, помисля и пр. Ст. Стоянов, ГБКЕ 1999, 414.
~ Поставям / поставя (изправям / изправя) пред свършен факт някого. Книж. Извършвам нещо, без да искам съгласието на някого, за да го принудя да приеме това, което вече съм направил. И накрая тя предложи да му пристане. Така тя мислела, че ще постави родителите си пред свършен факт. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 199. Бившият началник представи Спасов за назначение на своя глава. – Аз не бях съгласен, но той ме постави пред свършен факт. М. Марчевски, П, 170. Речено-свършено; речено и свършено; казано-свършено; казано и свършено. Остар. Формула, използвана за означаване, че обещаното, уговореното е направено, изпълнено или със сигурност ще се осъществи, както е било обявено; речено-сторено. – Искам да гласувате до един за мене. – Добре, г-н Мъглов, добре – шепнеше селянинът. – Ще бъде! Речено-свършено. Ще бъде! Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1983, 170. А насреща ни остров всред реката, запазен околовръст с листнати гъсти дървета. Рекохме: „Там ще нощуваме!“. Речено и свършено. На бърза ръка се изухме, прегазихме реката и цели измокрени се установихме на този остров! БТ, 1909, кн. 3, 42. Идеята е следующата: да излезе Григор на улицата и като види, че роднините идат, веднага да съобщи; тогава ще изгасят светлината в салона, ще звънят, ще звънят и като видят, че е тъмно, ще си отидат. Казано-свършено. Ал. Константинов, Съч., 279. Най-после се сдумахме да отидем и ние в манастира, макар без позволение на родителите си. Казано и свършено. Аз и другарите ми съученици със светкавична бързина заприпкахме и за 1/2 час се озовахме в манастира. В. Унджиев, ВЛ 2007, 543. <Тя> моята (твоята, вашата) е свършена. Разг. Обречен съм, чака ме неминуема гибел. И да ме хванат… какво от това? Тя, моята, е свършена, братя! П. Стъпов, ЖСН, 82. – Как да се оттегляме?... А вие? – Нашата е свършена... Ние ще браним могилата. Д. Димов, Т, 610.