СВЪ̀РШОВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Свършвам; свършувам, свършавам, свършам. свършовам се, свърша се страд.
СВЪ̀РШОВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); свъ̀рша се св., непрех. Свършвам се; свършувам се, свършавам се, свършам се. Когато йедна дума ся свръшова на съгласна буква, трябова всякога да ся туря след нея твърд или мяк белег споряд изричането на крайната съгласна. Д. Манчев, БЕ I, 6. Едно последно имам сказанье / и свършова се мойта летопис. Ив. Вазов, ИГП (превод), 110. Ликува буйната дружина, / че свършова се дългий път, / че скоро милата родина / при лунний блясък ще съзрат. К. Xристов, ПВ, 36.