СВЪ̀РШОВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от свършовам и от свършовам се; свършване, свършаване, свършане, свършуване, свършвание, свършевание, свършание. Момата рекла: – Кажи, царю, що ке кажеш, и ако е за свършоване, ке се мъчам да го свършам. Нар. прик., БНТв ІХ, 460.