СВЪ̀РШУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Свършвам; свършовам, свършавам, свършам. Приключувам и свършувам първа част „Видрица“ накрая с цигания (цигански чудеса). М. Кънчев, В, 105. „Историята на българския народ“ вече свършувам. Тя ще начне без забава да се печати. Ч, 1875, бр. 6, 267. Ти като ми пишеш, пиши ми у полко, / они че ме найдат. Свършувам и толко! Елин Пелин, Съч. V, 148-149. свършувам се, свърша се страд. Курсът на обучението [в училищата] се свършува за 8 – 10 год., но пак децата не излизат от них достатъчно приготвени ни за живота, нито за някое по-високо учебно заведение. ПСп, 1876, кн. 11-12, 180.
СВЪ̀РШУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); свъ̀рша се св., непрех. Свършвам се; свършовам се, свършавам се, свършам се. А помежду това като начнало и ястието да им ся свръшува, матросите начнали да роптаят. Г. Йошев, КВИ (превод), 250. Готови пари и броени дни бърже се свършуват. Послов., БНТв ХІІ, 125.