СВЪ̀РШУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от свършувам и от свършувам се; свършване, свършаване, свършане, свършоване, свършвание, свършевание, свършание. След свършуването на речта заглушително „ура“ посрещнало последните думи на княза. Т. Бойчев, ЮИ, 252.