СВЪ̀РШЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Свършек; завършек, завършък. И не виждаше той свършък и край на този пъкъл; чинеше му се, че това мъчително положение вечно ще се продължава, без промяна и облекчение. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Руските представители поискаха при свършъка на заседанията на конгреса щото договорните сили да поемат задължението върху си да надзирават изпълнението на наредбите на договора. Пряп., 1903, бр. 29, 2-3. Други, замаяни от сладостта на щастието им, не са наеха да попитат за свръшъкът на царството си. БО, 1847, бр. 3, 10.
– Други форми: свъ̀ршак, свъ̀ршок.