СВЪ̀СВАМ, -аш, несв.; свъ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с вежди, чело, лице. Въся, свивам (вежди, чело, лице) в израз на недоволство и др.; навъсвам, намръщвам, смръщвам. Някои от господарките ѝ я увещаваха: „Облечи се, Гунке, по градски“. Но Гунка свъсваше тънките си вежди и късо отвръщаше: „Не ща, госпожа“. Г. Райчев, ЗК, 146. Македонски свъси ниското си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 583. – Ваня! – свъси закачливо лице Лени. – Бива ли с лоша мисъл да ме отпращаш? О. Василев, Т, 228. – Донеси на господина стол. Българите членове на меджлиса ахнаха при тази любезност, а турците свъсиха вежди. Нечувано нещо: [председателят на съда] да покани един разбойник да седне на стол и да се разговаря с него, като че ли е паша! Змей Горянин, БК, 208.
СВЪ̀СВАМ СЕ несв.; свъ̀ся се св., непрех. 1. За човек – свивам вежди и придобивам недоволен, сърдит, мрачен израз; навъсвам се, намръщвам се, смръщвам се. Галерата се удари в камъка на пристана, Скилица побледня. Движението не беше отработено добре и сега чакаше крясъка на господаря. Но Смил само се свъси, защото кракът остро го заболя. Д. Добревски, БИ, 40. Йоан се свъси и отвърна неочаквано, сякаш отвръщаше на други мисли: „Утре ще ослепя Борил! А нея ще пратя в манастир!“. Е. Константинов, СЙА, 26. // За вежди, лице – свивам се в израз на недоволство; навъсвам се, намръщвам се, смръщвам се. Лицето на Владислав изведнъж се обезобрази и погрозня, извитите черни вежди се свъсиха. А. Дончев, СВС, 97. Генералът почна да се чувства неудобно, веждите му обидено се свъсиха. П. Вежинов, ВП, 115. Като спомена за стрелбата и за ранения, спокойното състояние на лицето му се измени, то се засенчи от прилив на възмущение и скръб, свъси се и помръкна. Г. Караславов, ОХ III, 469.
2. Прен. За небе, природа, време и под. – смрачавам се, притъмнявам, обикн. поради облачност, дъжд, мъгла; навъсвам се, намръщвам се, смръщвам се. А изведнъж, както често става пролети по обед, отнейде доплуваха облаци: сиви, тежки, топли. Небето се свъси и всичко като че ли посърна. Л. Дилов, ОС, 339.