СВЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свъсвам и от свъсвам се; навъсване, намръщване, смръщване. По свъсването на побелелите му вежди, по измахването с ръка както ратаите, така и членовете от семейството му разбираха какво иска старецът. Кр. Григоров, Р, 64.