СВЪ̀СЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свъсен; навъсеност, намръщеност, смръщеност, сърдитост, намусеност, начумереност, нацупеност. Ала най-странна и зловеща му се стори нейната свъсеност, като че ли тази жена бе неспособна да се усмихне. Вл. Зарев, Изх, 235.