СВЯЗ, -тà, мн. -и, ж. и свя̀зът, свя̀за, мн. свя̀зове, след числ. свя̀за, м. Остар. Книж. Връзка. Той не е схванал тая тясна связ, която съществува между борбата за духовна независимост и политическата. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. С една дума, в тоя вестник са наговорени няколко стотици отделни мисли, които нямат между себе си никаква связ и които противоречат една на друга до последната крайност. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ, 55. Със скобки ся отделя вносното предложение, което не състои в граматическа связ с другите. Ив. Момчилов, ПСЕ, 178. Те [войниците] не умееха да се движат с нужното направление и мъчно поддържаха связа и съгласието при съвокупното изпълнение на уставните форми. Ст. Тошев, ПВ, 229. Невярно схванати мечти / перото ми лениво дращи: / ту думи тъмни и без связ, / ту мисли бледни ил забавни, / ил просто в драски своенравни / душата си изливам аз. Ив. Вазов, Съч. I, 153.
– От рус. связь.