СВЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; свя̀жа, -еш, мин. св. свя̀зах, св., прех. Остар. Книж. Свързвам. Сампсон ся дал в ръцете на израилтянете и оставил ся да го свяжат с въжа. С. Радулов, СИД (превод), 85. Българските войски завземат Сърбия и Симеон става разпоредител даже и в нейните вътрешни дела. Но и тука той не довършил своите дела, т.е. не связал това едноплеменно господарство със своето. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 10. Новият французски посланик в Рим уверил италианското правителство, че Франция желае да свяже твърдо своите приятелски отношения с Италия. С, 1872, бр. 43, 346. связвам се, свяжа се страд. и възвр.
СВЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; свя̀жа се св., непрех. Остар. Книж. Свързвам се. Придавочното предложение ся всякога связва с главното и граматически (чрез съюзи). С. Радулов, НГ, 15.
– От рус. связывать.