СВЯ̀ЗКА ж. Остар. Грам. Спомагателен глагол, копула. Бог ест всемогущ. Тия думи ся наричат части на предложението, от тях едната ся казва подлежаще, втората сказуемо, а третята – связка. Ив. Момчилов, ПСЕ, 100.
– Рус. связка.
