СВЯСТ, свесттà, мн. няма, ж. Книж. 1. Способност на човек да си дава сметка за постъпките и чувствата си; съзнание, разум. Прощавай ме за приказката, ама щом сте се повели по таквизи щуротии, то ще рече: у никого капка свяст не е останало вече. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. В тая страшна и кървава мора Индже като че изгуби свяст. Й. Йовков, СЛ, 128. Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, които се тресяха като трепетликови листа, които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Димо чака, скрит зад мостчето, със замъглена свяст от виното и с нахлула кръв в главата. Ив. Карановски, Разк. I, 106.
2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Осъзнаване, пробуждане и преодоляване на заблуди, бездействие, апатия; съзнание. Оборище стана символ на народна свяст, на воля за борба, на народовластие. П. Делирадев, БГХ, 16. Нужно е между хората повече просвета, повече светлина, повече свяст и повече човечност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 260. Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин, / тоз див светогорец, за рая негоден, / и фърляше тайно през мрака тогаз / най-първата искра в народната свяст. Ив. Вазов, Съч. I, 191. Народът бедствува! О, пей за чърни нужди! / Пей, ако има в теб гражданска свяст и чест! К. Христов, Кр, 69.
3. Остар. Съвест. Арбитър в таз най-страшна битка е свестта. В. Марковски, СМ, 231. Ах, пък бедата отнеме, / ний знаем това от пожара – / хе, преди двайсет години, / човеку и свяст, и разсъдък, / та непотребното взема, / а ценното той изоставя. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 90. Ум има, свяст няма. Послов.
◊ Вие ми се свяст. Диал. Имам замайване, губя равновесие и ми е лошо. На мене не ми се даваше никаква работа, не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо: постоянно ми се виеше свяст. Ст. Чилингиров, ХНН, 226. Губя (загубвам / загубя, изгубвам / изгубя) свяст. Изпадам в безсъзнание; припадам. Тя губеше свяст от щастие и сълзите мокреха коравото му лице. П. Вежинов, НС, 157. Странна отпадналост ме облада и аз заспах – или пък съм загубил свяст, – така че чак острите, парливи стрели на слънцето можаха да ме събудят. Ст. Дичев, Р, 149. Удариха ме с нещо в тила и аз изгубих свяст. А. Дончев, ВР, 204. Перест клон го грабна, събори го. Изпъшка от болка, притъмня му и изгуби свяст. К. Петканов, ОБ, 57. Завива ми се / завие ми се свяст. Диал. 1. Получавам замайване, загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. А надолу: стръмнина, която се устрелва без препятствия чак в глушината на дълбокия дол. Дори те е страх да се спреш да не ти се завие свяст. Ст. Станчев, ПЯС, 46. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. 3. Изпитвам изключително силно чувство от нещо, което ме е изненадало, смаяло. Свяст ми се зави, когато научих за това. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 80.