СВЯ̀ТКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светя с ярка светлина на известни интервали, от време на време; бляскам. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защитавало се. Н. Хайтов, ШГ, 181. Няколко слънчеви лъча се стрелкаха между дъбовия листак и святкаха по неговата измърсена куртка от тънко брашовско сукно. Ст. Дичев, ЗС II, 40. Ето огнената лава тътне, святка, наближава / и чрез нея гибел лее разгневений великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 124. // Излъчвам светлина от време на време; проблясвам. Навън все още валеше мокър мартенски сняг, лилаво святкаше над черните покриви на къщите късен трамвай. П. Вежинов, БГ, 139. Зад самата къща бяха застанали шест-седем души мъже и тихо разговаряха, покашлюваха, в гъстата тъмнина святкаха цигари. Д. Талев, ГЧ, 155. // Отразявам светлина, блясък от време на време; проблясвам. На ушите ѝ [на баба Мара] висяха две големи кръгли обеци. Като мръднеше, и те святкаха и подрънкваха. К. Калчев, ПИЖ, 129. Това нещо беше двуостър кинжал. С изящна кована дръжка, обсипана с мънички рубини, които святкаха като кървави искри. С. Славчев, БФ, 244. По-нататък селяни се биеха за мера и в кълбото от хора с дълги черни перчеми или с рижи рошави косища се кръстосваха и святкаха окървавени секири. Й. Вълчев, СКН, 75.
2. За очи, поглед и др. – излъчвам блясък, светлина поради силно чувство, вълнение (обикн. гняв, злоба, негодувание); блестя, бляскам. Шлемът закриваше главата му, но очите святкаха от омраза през тесните железни процепи на пробрадника. О. Василев, ЗЗ, 74. Лазо бе пиян. Под нахлупения каскет нагло святкаха малките му очи. Ем. Станев, ИК III и IV, 413. Погледът му [на дърваря] святкаше зло и недоверчиво изпод надвесените като подмол вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 335-336. Когато поглеждаше към събеседника си, големите му тъмни очи святкаха с добродушен хумор. Ем. Манов, ДСР, 135. Фани му поднесе уиски. Зелените ѝ котешки очи святкаха лъстиво. Д. Димов, ОД, 160.
3. С предл. с. Светя с нещо от време на време. Руските войници святкаха с цигарите си и тропаха леко към изходите. Отиваха си! П. Вежинов, НС, 125. Святкам с фенерче.
4. С предл. с и същ. очи, поглед. Излъчвам (с очи, поглед) блясък, светлина поради силно чувство, вълнение (обикн. гняв, злоба, негодувание). „Нима забрави как святка той с очи и те измерва със злост, кога му отнехте петте декара ниви, оставени за лично ползуване, без да му се полагат?“ Б. Обретенов, С, 104. – Налита ме да извадя револвера и да си пръсна черепа! Така ми е причерняло, разбираш – каза Балчев, като стискаше устните си и святкаше мрачно с черните си очи. Ем. Станев, ИК I и II, 110-111.
5. Прен. За блясък, светлина – появявам се в очите, погледа на някого поради силно чувство, вълнение (обикн. гняв, злоба, негодувание). Петър се показа бързо на вратата. В очите му святкаха зли и предизвикателни пламъчета. В. Райков, ПВ, 13. В очите святка съдбоносен плам / и глъхнат стъпки в непрогледен мрак, / а под покъсания стар шинел / е скрита карабина или чук. Хр. Смирненски, Съч. I, 119.
6. Безл. святка. Появяват се светкавици; святка се. Междувременно излиза вятър, прииждат облаци; започва да святка и гърми, завалява проливен летен дъжд. А. Гуляшки, Ч, 34.
СВЯ̀ТКА СЕ несв., безл. Появяват се светкавици; святка. Около два часа се събудих и видях, че навън се святкаше. Сини отблески от мълния озаряваха мигновено стените. Ив. Вазов, Съч. XV, 124. Случи се, че тъкмо тогава зад планината се беше повдигнал тъмен облак, святкаше се и прогърмяваше. Й. Йовков, СЛ, 106-107. Силна светкавица проряза небето чак до отсрещния връх. Отново се святка. Л. Александрова, ИЕЩ, 327. Трещяха летните гръмотевици, светкавици опасваха небето. Старците ме съветваха да не стоя под дърветата, когато се святка, за да не ме тресне и да изгоря като въглен. К. Калчев, ПИЖ, 70.